Петък вечер е. Декември.
Наближава Коледа и хората започнаха да показват все по-често усмивките си. "Sofia Live Club" е пълен с ценители. Ценители са, да, защото музиката, която ще се влее тази вечер във вените е именно за ценители. Доволно се оглеждам наоколо. Качествената мелодия започва да обсебва все повече хора, което ме кара да се чувствам доволна и оптимистична.
Гигът тръгва ритмично. После всичко си беше само чист и непринуден пулс. Tri O Five звучат ужасно професионално... чак неприлично. Красиво, надъхано и много, ама много ви казвам, обсебващо. Ритъмът е силен и допълва ударно лежерния глас на Майкъл. Думите се реят сред пространството и хипнотизират. Майкъл пее с голяма лекота и успява да придаде на музиката онова специфично излъчване, което ни поднасят дисковете с груув, фънк, соул и ар-ен-би. Тони и Десо вдъхват живот на всяка нота и създават цяла вселена от енергия. Акордите на баса на Тони вибрират в пространството и придават дълбок и кадифен оттенък на саунда. Пианото и саксофона в ръцете на Десо дорисуват палитрата с ефирност и нежност на парчетата. DJ Илко пък комбинира, разкрасява звука, поднася го на публиката още по-пъстър, още по-силен, още по-заразителен.
Музиката не се нуждае от нищо повече, освен от емоции. Tri O Five имат заряд на супернова. Няколко минути, едно парче, два-три акорда и взривът е ослепителен. Красотата на чистите ноти, които идват от сърцето, се плъзват по пръстите и по устните толкова разголени и откровени... Именно тази прелест си личи във всяко парче. Може би фактът, че нито един от четиримата музиканти не твори комерсиално, не търси фамозното и показното, а излива цялата си любов и страст, застанал пред публиката, прави музиката на формацията магнетична.
Хората танцуваха пред сцената. Оставяха ритъма да ги води. Позволиха думите да ги учат, да говорят със сърцата им, а инструментите - да докосват всяко сетиво и да ги разхождат из неподправени емоционални върхове. Авторските парчета на групата носят наслагванията и опита на различни стилове, различни житейски пътища, култура, граници и държави, гледни точки и усещания. Сред публиката имаше коренно различни хора, но всички бяха обединени от пулсиращия из вените им ритъм.
Нямах усещането, че съм в България. Все едно бях някъде в клуб в Ню Йорк – цялото излъчване на групата е именно такова. На онова неподправено звучене, което можеш да чуеш из американските барове, изпод стелещия се пушек и между червените и жълтите прожектори. Онзи соул, който е именно музика за душата; фънк, джаз, груув – такива, каквито излизат изпод пръстите на музиканти с корени някъде в Юга. Мелодии, които се раждат там далече зад океана. Ето това звучене са намерили Tri O Five. Тук. На българската сцена. Пред очите ни.
Дойде и момент да призная нещо. Всъщност, никак не искам да ви описвам усещането ми от този концерт. А само леко да ви подразня. Толкова само, за да бъдете сигурни, че следващият им гиг е задължителна част от личните ви планове. Защото веднъж слушате ли ги на живо, ще се убедите, че в личната ви колекция от дискове трябва да присъства и техният албум. Очакваме го с нетърпение в началото на следващата година. Както и техните предстоящи концертни изяви.
"MySound.bg" ще информира кога можете да ги чуете, както и кога точно ще излезе на пазара албумът на Tri O Five.