Tricky е искрен.

Той е това, което е. Може би защото е видял немалко насилие през живота си, на сцената той не се насилва. Ако му се пее, пее. Но щом му се пуши и не е в настроение, той пуши и сякаш отстрани наблюдава музикантите, публиката, вечерта. И следва усещанията си.

Дори ако това означава да започне песента и да не я довърши. И отново да я започне, и отново да не я довърши. И накрая на концерта да изпробва още веднъж същата песен - "Ace Оf Spades", за да я преследва в 40-минутна импровизация, докато почувства, че я е намерил. В себе си и у нас.

Онези, които бяха дошли на концерта му вчера, за да чуят музика, останаха разочаровани. Концертът започна тромаво. Между музикантите в групата цареше някакво суетене, което им пречеше да намерят общ език. Сякаш всеки свиреше сам за себе си. Цялостният звук беше неубедителен и след първите 20 минути достигна едно равно ниво, в което буксува до самия край. На Tricky му писна още след първите няколко песни и между всеки две от тях пушеше коз с гръб към публиката, а накрая и с лице към нея - след като му беше връчен като на добро дете, въпреки негодуванието на охраната в зала 3 на НДК.

Успя да изпълни две песни от новия си албум - "False Idols", но те бяха далеч от студийното си звучене - по-скоро свободни импровизации върху предварително записани семпли.

И всичко това, всеки един жест, всяка една ексцентрична неопределимост, Tricky я изживява на сцената с огромна, почти тотална свобода. И това е другата реалност, извън всякакви технически недомислици, която превръща концерта му в ритуал. В свръхконцентриран вик за освобождение.

Опитвайки се да излезе извън самия себе си, Tricky изважда и от нас самите, изважда ни от времето, което ни налага да живеем в нечия чужда кожа, с нечии решения и чувства, взети назаем. Кара ни да бъдем искрени.

А това си струва, нали?

Снимки на Ива Иванова - Фреди:  ТУК!