65 години Полски институт в България - юбилеят бе отпразнуван с концерт на World Orchestra в зала "България" на 28 април.
Движещата сила зад "оркестъра" е полякът Гжех Пьотровски, композитор на много от изпълнените пиеси, диригент, саксофонист, аранжор, продуцент и много лъчезарна личност, обогатяваща концертното преживяване с лек веселяшки привкус, който още по-добре споява общото присъствие на многото участници. А те бяха наистина много и все от сой - любимият Теодосий Спасов, женски хор Българските гласове - Ангелите, Струнен квартет на Класик FM радио и полският Atom String Quartet, Марчин Вашилесвки (пиано), Себастиан Випих (бас) и Робер Лути (ударни).
След краткото официално слово на Агниешка Кошчушко, директорката на Полския институт в България, на сцената излязоха музикантите от Atom String Quartet с композицията на цигуларя Матеуш Смочински "Zakopane" - по името на полското планинско градче, известно като значим зимен курорт. От нежните начални нотки, като процеждаща се през клоните на дърветата утринна светлина, през крехките интерпретации на полски народни мотиви, разтварящи се в набиращата сила мощ на хармонията, до тихия зов на щурчето в изтляващия ден, композицията плени с красотата си цялата зала и зададе подобаващо висок тон на вечерта.
След това местата си заеха и музикантите от струнния квартет на Класик FM радио за не по-малко интересните "Emoq" и "Kochanek" на Гжех Пьотровски. Той самият се представи с едно изречение на български, след което на английски продължи с историята на своята първа среща с Теодосий Спасов в София през 2000, на сцената на зала 1 на НДК в концерта вечер от джаз фестивала, в който участва с групата си Алхимик преди изпълнения на Теодосий и Ал ди Меола.
Старият полски религиозен химн "Bogurodzica" (Богородица) изпълни залата с изящната си простота. Създаден преди векове (между 10 - 13 век), в аранжимента на Гжех звучеше по-леко, по-пъстро и още по-красиво.
Все така с простота, чиято изящна красота постепенно преля в многопластовостта на уникалното творчество на Спасов, продължи концертът. Теодосий излезе на сцената, където вече бяха и останалите музиканти, периодично обиращи овациите на публиката. Секващият дъха "Концерт за кавал" преля в поетичната красота на "Юнус Емре", а финал на първата част на вечерта постави пъргавото "Хвърчило".
След паузата освен музикантите, на сцената място заеха и дамите от хор Български гласове - Ангелите в различни пъстри народни носии, за да изпеят "Тих вятър вее" и "Дъмба". Гласовете им звучаха и в "Sirdaria", пленителен сън за река Сърдаря и далечна Персия. Тъй като изпълнителят на курай Азат Бикчурин не присъстваше, неговата роля бе поета от Гжех и алт саксофона с помощта на кавала на Теодосий. Вятърът из степите и планините, ромонът и плавното могъщество на реката оживяха в звуците и мелодиите, изпълниха залата и помамиха към пътешествия сред времената и хората.
След още една българска вметка с "Тъпан бие", дойде финалът с "Jeziora" ("Езера") и "Warmiak" (етническа група в Полша).
Разбира се, никой нямаше намерение да пуска музикантите без бис и те се върнаха за още един "Тъпан бие".
И за обещанието за нови срещи - а срещите с проекти като World Orchestra са ценни, защото такова струпване на музиканти в подобно преплитане на жанрове и еуфорично удоволствие от музиката и общуването се среща рядко и е не само удоволствие, а и привилегия да почерпиш с пълни шепи от неговия заряд.
Снимка: Марчела Иванова