И тази година, за голямо щастие на всички "грешници", Wrong Fest се случи шумно и красиво на поляните около с. Войнеговци.
Наздраве (със специална напитка)!
Събота, 25 юни. Маршрутката от София към правилното място с грешния фест е претъпкана от хора с бири, гаджета, деца, диоптърни очила, джапанки, скъсани джинси, къси потничета, рошави коси. Повече сме от седалките, има полюшващи се правостоящи и противно на очакванията за рок музика, по радиото звучи Риана. Ама какво да се прави, затова отиваме на фест – да избягаме от заобикалящата ни поп културщина поне за уикенд.
Тук сме, чувам Остава, фен съм на поетичните им текстове и нежните извивки на вокалиста, ама не ми се връзват на грешната сцена, на най-грешния фест (сори, лично мнение, не приемам забележки). Пия бира, заобикалят ме щастливи грешни хора и весело подскачащи деца, навярно недоумяващи къде точно се намират и какво ги очаква. Местя се на другата сцена, където необуздано се вихрят пичовете от Brond. Тук вече се усеща, че си на Wrong Fest – много са яки, а барабанистът (Максо - б.р.) пленява с ударни и вокални умения. Браво, хора, заслужавате си мястото на тази сцена!
След тях се местя на първата сцена, където забиват Therapy? Обърквам се. Музиката се смесва и в паузите между парчетата, чуваш бандата от сцената, на която не си ти. Не подкрепям идеята за две сцени. Хубаво е да има повече и по-разнообразни банди, ама това място не го позволява. Но пък мощното звучене на буйните ирландци абсолютно заглушава Shazalakazoo, които може и да са готини, но не и за тези, дошли да мятат коси и да скачат в екстаз от рок звученето, с което аз асоциирам феста. "Happy people have no stories" се пее в една от песните на култовата банда ("Stories" от "Infernal Love" (1995) - б.р.), което подкрепя идеологията на Wrong Fest-a. Защото там, където има драма и тежко китарно звучене, предстоят наистина хубави неща. И точно шайката на Анди Кеърнс го доказва за пореден път на българска земя.
"And when everything goes right – go wrong!" – Тhe Vintage Caravan (на снимката) излизат с трясък на сцената след Therapy?. Невъобразимо щастие, крясъци и скачащи хора заливат пространството пред бандата. Откакто бе огласен лайн-ъп-а за феста, ги чакаме тези жестоки исландци, които с видимо удоволствие ни стоварват безмилостния си психеделичен прогресив рок с лек блус нюанс. Невероятни са и заслужават цялата шумна еуфория, с която ги приветстваме! Go wrong с Тhe Vintage Caravan! Няма да съжаляваш.
Следва смяна на сцените отново, на ход са Контрол, знаем си ги – не са за изпускане. Много смях, викове, групово пеене, обща любов споделяме и заедно танцуваме. Навсякъде се носи аромат на скара, a чинийки с кебапчета и наденички се разхождат по хората и по поляните. Тъмно е, виждат се звезди дори, а София блещука в далечината. Щастие голямо е да си далеч. И то на грешното място!
И остават Juno Reactor, най-бляскавите и артистични музиканти до момента. Шашкат и изумяват с електронно транс звучене. Бели-денс танцьорката, която сменя ориенталските си одежди и прибавя ярки плащове към движенията, действа абсолютно поглъщащо, сякаш и да искаш, не можеш да отлепиш очи. Басистът – дантелена риза и гарванова маска на глава, и мъжът с бомбе и дрезгав глас, който се чува от време навреме, все едно разказва плашещи истории на дечица преди заспиване. Заедно със светлините на прожекторите създават транс, от който не можеш да избягаш. Не ми се ще да ги слушам повече, тръгвам си, даже май се чувствам музикалано омърсена. Не знам. Да, добри са, правят шоу, пресъздават разнообразни истории. Ама електронното ми идва вповече.
Наздраве. Чао. До утре!
And don’t forget to go WRONG!