От първата среща на живо с N.O.H.A. (Noise Оf Human Art) в края на 2008 година досега мина доста време, през което музикантите се завръщаха доста пъти в България, пленени и пленяващи всеки път публиката си.

През април 2011 Sofia Live Club се пръскаше по шевовете, затова бях любопитна да видя какво ще е положението през май 2015 пак на същото място.

Подобно на първата ми среща с тях в Созопол през 2009, концертът започна малко след полунощ, така че от 23 май мина в 24-и. В клуба изненадващо можеше да се диша и посещаемостта бе такава, че придвижването и танцуването бе приятно. Толкова по-добре, да ви кажа. Защото още от първата минута, в която те залее музиката на шеметите от N.O.H.A., краката сами започват да се движат и в теб като в най-подходящ съд се настанява превъзходното настроение.

Не знам как го постигат това. Изглеждат искрени в забавлението си и любовта към всичко, което правят. MC Шеви звучи искрено, когато крещи, че сме му липсвали. Движенията са омагьосващи. Атмосферата се нажежава, саксофонистът бърше потно чело с кърпа, барабанистът захвърля тениската. Съботната вечер бумти във вените в ритъма на N.O.H.A.

Кая Браун, новото попълнение зад микрофона, заместила божествената Минерва в така или иначе променливия състав на групата, отпуска гласище и помита първите редици танцуващи. Приказва, усмихва се, танцува, сякаш не е от плът и кръв, а от живак. Шеви си го знаем, като мълния на сцената.

Песен след песен, няма никакво значение хит ли е, или не – всички са потънали в музиката. Мисля си само, че в тази топла вечер, след като и краткият дъжд спря, мястото на N.O.H.A. и публиката е по-скоро навън, на открито, с повечко простор. Не че така ни е зле - "Balkan Hot Step", "Amaneciendo", "Dive In Your Life", последният сингъл "Dinero" и "Tu Café", разбира се, и още много от това, за което не мога да намеря дума, но всеки може да почувства на такъв концерт и което въплъщава най-добре духа на това взаимодействие между музиканти и публика, от което се раждат най-запомнящите се преживявания.

На мен напоследък ми върви на такива скъпоценни концерти, а N.O.H.A. си ги пожелавам пак – защото е безспорно и те го доказват всеки път: могат ги нещата!

Снимка: Петя Митрева