В свят, в който всичко ново е добре забравено старо, за да правиш кавъри и да имаш успех, трябва да си различен. А пък ако към различния подход добавиш и големи дози талант и професионализъм, нещата отиват много на добре.

Така един ден германският продуцент Франк Петерсън решава да поотупа от праха проекта си Gregorian. В началото на 90-те, след като напуска Enigma, Франк издава албум с подобен стил, но не продължава работа в тази насока. Няколко години по-късно, вдъхновен от духовната страна на наближаващото хилядолетие, се захваща с Ян-Ерик Корс, Михаел Солтау и Карстен Хьойсман да преработи популярни песни в стила на грегорианското песнопение. Първият такъв албум, "Masters Оf Chant", излиза през 1999 и жъне голям успех. Последват го още - втора, трета, четвърта и т.н. глави от пътешествието, наречено "Masters Оf Chant", компилация от преработени хитови парчета и авторски композиции.

Именно с авторска композиция - и именно "Masters Оf Chant" - бе дадено началото на първия концерт на Gregorian в България, на 7 февруари в зала 1 на НДК. Дали поради недостатъчно реклама или заради провеждащия се по същото време концерт на Таря Турунен, залата не беше съвсем пълна - и мога да кажа само, много жалко! Започнал точно в 20.00 ч., спектакълът продължи над два часа и половина, с един антракт, и не доскуча нито за секунда. Какво толкова интересно може да има в мъжки хор, облечен в еднакви монашески роби, и от време на време появяваща се певица, пък била и тя сестрата на Сара Брайтман - Амелия? Нямах никаква представа, преди да отида, и се бях подготвила за удоволствие само за слуха и по-скоро скука за очите. Но не би! Като преодолееш лекия дисонанс между музиката, с два крака стъпила в грандиозността и тържествеността, и леко странната хореография на крачещите по сцената закачулени певци в черни кадифени раса с тук-таме блещукащи нишки, всичко си идва на мястото.

Gregorian предложиха не просто концерт, а пълнокръвен спектакъл. Съвършен звук, който те кара да се чудиш дали не пеят на запис - бая време се взирах, за да установя накрая, че всичко си е на живо. Изпълнението беше прекрасно и създаваше такава атмосфера, че залата сякаш беше отделен свят, с който с удоволствие се отбиваш за доза зареждаща музика. Във всяка от песните, в които участваше, Амелия сменяше костюми и роли, а излъчването ѝ на тъмен прекрасен ангел пасваше напълно на грегорианската атмосфера и музиката. Удоволствие за слуха беше участието и на румънския контратенор Нарцис, който се изявява в последните два албума на групата.

Като стана дума за последни албуми, въпреки обявлението в сайта на Gregorian, че "Masters Оf Chant: The Final Chapter" ще е краят на проекта, тази вечер певците на няколко пъти намекнаха, че това може да е така, но... може и да не е така. Надяваме се да не е. Защото ще е жалко този концерт да остане единственият в България.

Към всичко останало не бива да забравяме пироефектите, дръм солото с огнени палки и "гълтане на огън", прекрасните детайли като играта на лазерите от лазерните ръкавици в "Last Unicorn", светещите чадъри и дъжда в "Crying In The Rain", реещата се над сцената Амалия за "Kiss From A Rose", пъстрите сапунени мехури в "Just For You", закачливите китари с финален надпис "Thank You" в "Hymn", флейтата и огледалата в ръцете на хористите в "Meadows Of Heaven", с които улавяха лъчите на прожекторите и рисуваха феерия в залата. Финалните хиляди отблясъци и отражения, изпълнили цялото пространство, забавния танц на ухилените "монаси" и още, и още. Към всичко това добавяме дребните, почти неуловими шегички, които си разменяха певците и музикантите, както и краткия, но качествен контакт с публиката. А на фона на величавите песнопения и бляскави тоалети и пламъци, най-затрогваща и въздействаща сякаш беше започналата акапелно и продължила акустично китка от "In My Life", "Crazy Crazy Nights" и "Good Night, Companions", за която музиканти и певци слязоха от сцената непосредствено пред публиката и пяха емоционално, задушевно и с няколко щипки много удачен хумор.

Чудесен концерт, преживяване, което си заслужаваше всяка секунда.

Да се надяваме духът на хилядолетието да продължава да вдъхновява Франк Петерсън и десетата глава да не се окаже последна, за да има още такива извисяващи срещи.

Сетлист:

1. Masters Of Chant (с Амелия Брайтман)
2. I Still Haven't Found What I'm Looking For (кавър на U2)
3. Stay (кавър на Hurts)
4. Nothing Else Matters (кавър на Metallica)
5. Engel (кавър на Rammstein)
6. Meadows Of Heaven (кавър на Nightwish)
7. Now We Are Free (кавър на Лиса Джерард, с Амелия Брайтман)
8. Strong (кавър на London Grammar)
9. Shout (кавър на Tears For Fears)
10. Cry Softly (кавър на Secret Service, с Нарцис)
--
11. Hurt (кавър на Nine Inch Nails)
12. The Raven (кавър на The Alan Parsons Project)
13. Kiss From A Rose (кавър на Сийл)
14. Crying In The Rain (кавър на Карол Кинг)
15. Adagio (от Томазо Албинони)
16. The Last Unicorn (кавър на America)
17. World Without End (с Амелия Брайтман)
18. Born To Feel Alive (кавър на Unheilig, с Амелия Брайтман)
19. Hells Bells (кавър на AC/DC)
--
20. In My Life (кавър на The Beatles)/Crazy Crazy Nights (кавър на KISS)/Good Night, Companions (акустично медли)
21. Con te partirò (кавър на Андреа Бочели, с Амелия Брайтман и Нарцис)
22. Gloria (с Нарцис)
23. Moment Оf Peace (с Амелия Брайтман)
24. Hymn (кавър на Barclay James Harvest)
25. Just For You (кавър на Лайънъл Ричи)
26. Sky And Sand (кавър на Паул Калкбренер)

Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерии"