Има една категория световни музикални звезди, изгрели в суровите (за България) времена на 90-е години от двадесети век, към които имам огромен, ама огромен грях.

Много преди да се зароди интернет пиратството, по деведесетарските ни родни прерии се ширеше така нареченото касетъчно пиратство. Чак по-късно дойде онова с матричните дискове. Та, в тези гладни години, всеки от нас, занимаващите се поне малко с музика, имаше едни леко срамни периоди в полулегални студия за звукозапис на музика. Стотици родни селски тарикати трупаха обезценяващи се банкноти за сметка на всичко, що свири и пее. От Майкъл Джексън (Michael Jackson) до Драгана Миркович и Лепа Брена и обратно. Сиви, гладни и опасни времена бяха...

Някъде в епицентъра на тези бурни дни пускащата все още музикални клипове MTV лансира нещо суперразлично. Някаква чудно красива британка, родена в Сингапур с китайски корени. Мацката свиреше божествено на някаква виола, клиповете й бяха зашеметяваща цветна феерия, а музиката хем класика, хем поп, хем техно, хем какво ли не ...

И като я почнахме на онези ми ти касети "Ракс"! С поразмазани обложки, щамповани в някое мазе печатница. Народът буквално пощуря! Срамно или не, ама всекидневното меню от сланина и леща, красивата Ванеса Мей (Vanessa Mae) и нейната цигулка ми го осигуряваха с месеци.

Ето - много години по-късно, дойде момент поне частично да се реванширам на тази фамозна инструменталистка. Да кажа по няколко добри думички за нея, от сърце и душа. Като такива например, че точно мис Мей е единствената, вкарала класиката в дискотеките през 90-е и научила едно доста объркано поколение на стойностни ноти. Ако е натрупала някакви солидни суми от музика Ванеса Мей, то това е станало в периода 1995-2001. Точно тогава бяха нейните 6 години комерсиална слава. В последните 7-8 тя не е издавала нов албум, а сингъл - от десетина. Явно такива са времената и едва на 33 години изпълнителката вече е в категорията за звезди на турнета върху предишна слава.


Концертът на Ванеса Мей в НДК на третия ден от месец декември ще остане в съзнанието на около 2 000 души първосигнално като скандален.

Ето я и хронологията на предконцертните два часа и половина
:

19.00 ч.

Точно 60 минути остават до обявения час за начало на събитието. НДК започва да се пълни с прииждащи фенове, главно около пенсионната хоризонтала след промените в закона.

19.30 ч.

Странно защо входовете на зала 1 остават затворени и солидни тълпи се събират пред тях. Все още всичко е спокойно.

19.55 ч.

Осведомен чичко излиза от залата и полушепнешком споделя на своя позната, че концертът ще закъснее поне с един час, защото Ванеса все още е в хотела, а не е правила и саундчек. Разбира се, оказвам се на точното място в тълпата и секунди по-късно споделям тревожната новина с част от гилдията, като слагам още половин час от себе си, което в последствие се оказва точно така.

20.05 ч.

Изключително любезните организатори споделят тихо на журналистите, че изявата ще закъснее с около 15-20 минути. Пълна фантазия! Народът се трупа и все още нищо не подозира.

20.35 ч.

В зала 1 започва саундчек, а няколко възмутени лелки вече започват да се нервят. Налага се да им обяснят, че концертът ще закъснее поне с един час. Следват викове и яростно тропане с крака.

20.55 ч.

Най-после вратите се отварят и тълпата нахлува. След 25 минути всичко живо е в залата. Празни места има в изобилие, плюс цял горен балкон. Напук на слуховете за изцяло разпродаден салон.

21. 20 ч.


Започват яростни освирквания от публиката. Дикторски глас обявява на английски и български език, че събитието закъснява по вина на промоутъра. Следват още по-силни освирквания и викове "уууууууу"!

21.25 ч.

Симфоничните музиканти и женският хор от българска страна заемат местата си на сцената. Петимата музиканти от бенда на Ванеса Мей - също. Но замръзват там без да издават звук. Под непрекъсната канонада от нови освирквания.

21.30 ч.

Отчаяна лелка от публиката се докопва до дясната страна на сцената и призовава народа да не търпи повече гаврата и да напусне салона. Стотици реагират първосигнално и се вдигат да си ходят. В този миг угасва осветлението и концертът започва най-после. Залата се тресе от викове и свиркане. Отнасят го момичетата от хора и появилата се секунди след това суперзвезда.

Да те посрещнат по този страховит начин на живо си е мегаизпитание. Но крехката цигуларка го понесе с усмивка и гушна инструмента, превърнал я в икона. Веднага след ударното "Toccata & Fugue" се чуха и първите плахи аплодисменти и побеснялата тълпа взе да се успокоява. След още едно парче ("Retro"), красавицата най-после се осмели да каже няколко думи по микрофона. След стандартните, че се радва да е отново в България, се извини за огромното забавяне и пак спомена, че е имало огромен проблем с промоутъра преди концерта. Което моментално зачовърка съзнанията с една единствена дума – "кинти"! Може и да не съм прав, ама е грехота да цакаш звезда от такъв ранг и дано това не се е случило все пак.

Първата част от изявата на Ванеса Мей профуча точно в 40 минути, запълнена с изглеждащите адски кратки версии на хитовете "The Havana Slide", "Red Hot", "Roxanne's Veil", "Laughing Buddha", "Hocus Pocus" и "Emerald Tiger". Първоначално звукът беше на ръба на пълно "дърво" и мажеше солидно. За капак и нивото на цигулката на мис Мей бе дразнещо ниско. Тя самата даде поне 5-6 пъти знак с палец да се вдигне нагоре.

Но независимо от това концертът набираше скорост, а брилянтната музикантка омагьосваше минута след минута. Гледах я на точно три метра пред мен и си мислех "Боже, няма ли как да си я взема вкъщи за Коледа? Или поне за коледна украса, вместо фикус или елхичка например!". И точно тук някъде екзотичната Ванеса ме "събуди" и се изнесе от сцената, а жестокият дикторски глас обяви 20 минутна пауза. Половината изтерзана публика просто се изнесе окончателно, а 20-е минути се превърнаха в 32, ама вече на никого не му пукаше.

Втората част от направо епичния концерт на Ванеса Мей в НДК започна като първата. Пак с български хор, но този път и с мъжка част. После изпълнителката отново изреди малко благодарности за търпението и обяви парчето "Bolero For Violin And Orchestra". Звукът вече беше абсолютно както трябва и оттук натам започна истинският кеф. Вихрена серия от хитове като "Contradanza", "Tango De Los Exilados", "Tribal Gathering", "The Devil's Trill" и култовото "Storm". Тридесет минути преди полунощ вече всички в зала 1 обожаваха Ванеса, а тя грациозно се разхождаше на високите си токове с ослепителна усмивка.

Движенията на тази жена са просто еталон за цигуларка в поза. Всеки милиметър от тялото й с виола в ръка е просто съвършен. Важно е музиката, освен да се слуша и да се гледа понякога. А Ванеса е класа! Тя просто е създадена за това, с което се прехранва! Пълен респект!

Един-единствен бис (както обикновено) изкара свръхталантливата инструменталистка и той беше версията й върху класиката "Sabre Dance". С това страхотно изпълнение приключи едно близо 5-часово чакане, свързано с името на Ванеса Мей.

Лично аз не съжалявам за нервите и изгубеното време. Магията (особено след антракта) определено си струваше да се изживее. А и може би точно по този начин е трябвало да изкупя греха си към изпълнителката, за който споменах в началото.

Със сигурност утре бих я гледал пак с удоволствие, независимо от всичко!Снимки на Боян Христов - в секцията "Галерии".