Трябва да си призная, че винаги съм изпитвала известен предразсъдък към цигуларите-звезди, които превръщат класиките в поп хитове.

За това и вървях към съвместния концерт на Васко Василев и Чамбао (Chambao) в настрение, че по-скоро ми се гледат испанците. Ненужно е да казвам, че съм била в огромно заблуждение. Никога не съм се чувствала по-благодарна за това, че някой ми е натрил носа.

В претъпканата зала 1 на НДК (защото на концертите на Васко Василев в България се трупат почти религиозни поклонници) музикантите се появиха един по един, начело с китариста на гостите Тони Кантеро.

Още от първата пиеса стана ясно, че всичко което изсвирят тази вечер, ще звучи като филмова музика - дълбоко, вълнуващо, класическо и съвременно, при това напълно естествено. Без нито грам усилие да се впише в някакъв определен стил. Хумор, романтика и драматизъм се редуваха два часа в познати на всички ни вечни мелодии, разнообразени с изненадващи импровизации.

Наистина, в шоуто, с което родният виртуоз, Памела Никсън и многобройните му български почитатели отбелязаха 40-и рожден ден на Васко, Чамбао имаха по-скоро поддържаща роля, и повечето сола се падаха на маестрото, но не вярвам да има някой, който да се оплаче от това.

Не и съдейки по трите биса, и хората, които седяха по стълбите или висяха от балконите като от индийски влак.