Тя прави бялото по-бяло, простото – по-сложно, превръща абсурда в мода, издига герои и богове. Диктува симпатиите на публиката.
Нека поясня, за да не ме разберете погрешно. Не съм настроен против Васко Василев. Той безспорно е талантлив цигулар. Свири чисто, с добра интонация и характерен, макар и тих тон. За мен обаче не е актуален като музикант и артист. Забавлението, което предлага, е демоде.
Концертът в зала 1 на НДК беше част от тазгодишното му турне Cinema Concertos. Както подсказва името, в изявата бяха включени мелодии от най-популярните съвременни филми, изпълнени от Васко. И толкова. Нямаше нито едно наистина виртуозно произведение за цигулка. Филмовата музика беше адаптирана така, че известният цигулар винаги да изпълнява водещия мотив, независимо дали в оригинала съответната тема е изсвирена от флейта, изпята от хор или изтръгната от тъжна, ръждясала хармоника. И всяка от тези пиеси беше предложена по същия монотонен, тържествено-демонстративен начин.
Тази тържественост придаваше на филмовите композиции характера на естрадни песни. Липсваше динамика. Васко свиреше с пълна сила през цялото време. И въпреки това, в немалка част от темите беше неубедителен, дори – плах. Пианото лесно го заглушаваше, което донякъде се дължеше и на недобрия баланс в озвучаването. От своя страна обаче, черно-белите клавиши също звучаха силно през цялото време. Саундът на гръмогласно електрическо пиано – наистина ли не се е намерил нито един роял в НДК? - доминираше над целия оркестър, макар че музикантите даваха всичко от себе си. Сценичното присъствие на пианистката беше наистина очарователно – тя живо участваше в музиката с лице и тяло, с ексцентричната си визия – но сякаш без да слуша особено какво свирят останалите. Единствено оперната певица Светла Василева успя да надпее пианото, но микрофонът й беше твърде усилен, в резултат на което нейният красив глас изби от колоните по време и на двeте пиеси, които представи - "Карузо" и "Завръщане в Соренто".
Големият сюрприз на вечерта бе нейното присъствие. Аплодиран артист на такива авторитетни сцени като тези в "Ковънт Гардън" и "Метрополитън", певицата поема на турне с Андреа Бочели след няколко дни.
Cinema Concertos на Васко Василев - 8 изяви в 7 от нашите градове, е едно от онези събития, които разчитат на сантименталността на своята публика. Музикалната стойност на подобни концерти е нулева. Защо един наистина добър цигулар е попаднал в капана на собствената си известност? Отговорът вероятно е в онзи конвейер, с който се произвеждат концертиращи цигулари. С жестоките си закони той ги превръща в състезатели, но не и в музиканти.
Може би песента, която Васко представи с най-голямо желание, беше "Виолета" на Тодор Колев – наистина майсторско изпълнение на цигуларя в дует със записания глас на покойния велик български артист.