За широката публика той е известен преди всичко с многобройните си роли в киното и телевизията, най-запомняща от които е на капитан Кърк от поредицата "Star Treck". Що се отнася до изявите на Shatner в музиката, те започват още с албума "The Transformed Man" (1968) и правят впечатление с музикантите, които той успява да привлече за съвместните си проекти през годините, като Al Di Meola; Rick Wakeman, Billy Sherwood и Tony Kaye от групата Yes; Mick Jones; Steve Vai; Edgar Froese от Tangerine Dream и George Duke са само някои от тях.
В своя десети студиен албум "The Blues" ("Блусът") (обложката на снимката), издаден на 2 октомври миналата година, William Shatner представя своя поглед към най-значимите песни от наследството на афроамериканците, сред които "Crossroads", "The Thrill Is Gone", "Route 66" и "Sweet Home Chicago". Но това, което истински впечатлява, са изпълненията на съзвездието китаристи Ritchie Blackmore (!), Albert Lee, James Burton, Jeff "SKUNK" Baxter (екс-Steely Dan и Doobie Brothers), Steve Cropper (екс-Blues Brothers), както и Brad Paisley, Sonny Landreth, Canned Heat и т.н.
Ето как William Shatner стига до идеята да направи албум с блус: "Често се случва да си припомням легендата какво е станувало на кръстопътя между магистралите 61 и 49 в Кларксдейл, щата Мисисипи. Robert Johnson в началото бил посредствен музикант, когато отишъл на кръстопътя, и като се върнал на следващия ден, всички се чудели как е успял да стане толкова добър за една нощ. И така се родила легендата, че той е продал душата си на дявола. Харесва ми тази легенда, тя обяснява защо наричат блуса дяволската музика! Започнах доста сериозна подготовка за албума "The Blues". Прочетох куп книги и разговарях с блус музиканти. Всички знаем, че блусът се е родил на памучните плантации в южните щати, но всъщност започва по-рано, още в Африка. В нашия офис преди доста време работеше човек, който бе събирал памук в Мисисипи и беше пял, докато работи, и един ден го помолих: "Разкажи ми как беше там?" И тогава в офиса този 75-годишен мъж направо ме покърти с историята си как е се е трудил на полето и как с песен е смекчавал болката си от жегата и мъката от условията на работа. Това беше повратен момент за мен. Тези са истинските корени на блуса и ако можете да стигнете до неговите корени, тогава много от песните ще имат повече смисъл за вас. Никога не можем да разберем напълно как се е появил блусът, как е създаден, но можем да го усетим като част от болката ни в живота и мисля, че това е, което позволява на всички като мен, които изпълняват блус, да се приближат достатъчно близо до него.
За мен блусът е начин да изразиш себе си. Подходих към всяка от тези 14 песни като актьор и те сякаш бяха сцената, на която се опитах да изиграя своята роля. Блусът се поддава на това. Има начин да го направите, без да пеете в пълния смисъл, но и без да е речитатив. Това е съвсем друга категория и аз се забавлявах много. Винаги се опитвам да съчетая текста на песента с мелодията по мой собствен начин, което обаче да не звучи прекалено чуждо, или да не влиза в противоречие с вашата представа за това каква трябва да бъде песента.
Успях да убедя великолепни музиканти да участват в този проект, и ако познавате величието на блуса, ще признаете, че това са кралете на блуса, тези необикновени хора - Brad Paisley, Kirk Fletcher. Sonny Landreth на слайд китарата е титан, а просто нямам думи какво да кажа за Ritchie Blackmore и неговата жена Candice Night в песента "The Thrill Is Gone" от репертоара на B.B. King. И ако продължавам така, ще трябва да изброя едни от най-добрите хора в света. Ronnie Earl, за бога! Ами Albert Lee! Да ги накарам да изкарат китарите си, за да свирят с мен, това беше най-страхотното нещо в живота ми!", завършва William Shatner.
Албумът "The Blues" ще бъде представен от Сергей Шишов в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 20 март, след новините от 21.00 ч.