В късния 29 и ранния 30 март в столичния клуб Terminal 1 се проведе концерт по случай юношеската 15-а годишнина на митичния лейбъл "Жълта музика".

В края на 1990-те години той обедини четири прогресивни групи и донесе полъх свеж звук на българска територия: от инди рок през ска, реге, електро-рок и джазов трип-хоп. Трескавата творческа атмосфера издигна тогава кариерите на силно обичаните групи Уикеда, БлуБа Лу, Анимационерите и Остава. Резултатът беше главозамайващ и е незабравим до днес. Сега "Жълта музика" е горд паметник на надеждата за истинска алтернативна музикална сцена от 1990-те. Но, за разлика от каменните паметници, тези момчета още творят, мечтаят... и както се чу добре, свирят вдъхновено на живо.

Всяка от бандите имаше около час да ни забавлява и те не разочароваха. Откриването беше с приповдигнато настроение, за което беше виновна Уикеда – група, която редовно ни обрича на веселие. С тях по всяко време на седмицата човек се чувства като в лежерен уикенд. С емблематичните си тромбон и тромпет те въведоха със "Сканархия". След като почерпиха доволно с "Уиски с фъстъци", музикантите дръпнаха речитатив в "Любовна песен", убедиха ни, че "Няма да се дам" и ни изпълниха със "Спомени". И, за да е изпълнението им още по-хлъзгаво, залитаха към частични кавъри на The Doors, The Beatles и Луис Армстронг ("What А Wonderful World").

Перфектното място на събитието беше новият клуб Terminal 1, но хората зад него далеч не са неопитни в музикалната сцена. Някъде покрай раждането на "Жълта музика" започна и кариерата на собственика на заведението Мартин Михайлов, който има постоянен принос към българската алтернативна сцена. Принос, който продължава и днес. Например да ни съдейства да чуем историята на "Жълта музика" лице в лице с музикантите, които основаха лейбъла. Вокалът на Уикеда Ерол Ибрахимов дръпна няколко забавни думи за събитието. Той призна, че събирането им е било базирано на нищо повече от детски мечти, но философски заключи, че щом нещо се случи, то винаги е с някакво значение. Според него "Жълта музика" разходи музикантите по дългия път от ъндърграунда до мейнстрийма. И, преди да разберем дали се шегува, той изрази надежда младите групи да се организират в нещо подобно и да изненадат всички. Точно както се случи преди 15 години.

Гурко от най-загадъчната у нас група - Анимационерите, сподели своя версия на историята, не пропускайки да хвърли няколко новинарски бомби. Официалното начало бил моментът, когато на вратата на репетиционната са нарисували жълта точка. Равносметката му от краткия, но ярък живот на музикалната комета: Уикеда и Остава получават верни последователи; Анимационерите, въпреки че издават само два албума, развиват успешно уникалния си електро-инди стил; Блуба Лу залагат на изискания си вкус и успяват да издадат 7 албума с международно участие и разпространение. И накрая Гурко призна, че той и останалите анимационери – Николай Бекриев (Заека) и Цецо, наскоро са решили да работят по нови песни и са стигнали до взаимното убеждение, че ще направят нов албум! Нещо, за което немалко интелигентни хора - с подчертан привкус към музикалната култура, биха се заклели, че е невъзможно.

Въведението към сета на Анимационерите беше много силно и впечатляващо с инструментал, заковаващ вниманието на публиката. Буквално с фойерверки започна изпълнението им сякаш никога не са спирали. Забиването на култовите  песни за "Красива Лулу", несъобразително управление на МПС ("Карам като луд") и, разбира се, екстремно добрата "Сноуборд", бяха щедра награда за търпението на почитателите. Анимационерите са страхотен китарен рейв. Завинаги.

Следващата група на "жълтата" сцена беше на архитекта на движението - буквално и преносно - Димитър Паскалев. Тя е Блуба Лу, съставена от Косьо Кацарски и Паскалев, който сподели с нас - със заслужена доза гордост, как самостоятелно са направили не само революционен лейбъл, но и "О!Шипка", несъществуващ вече клуб-средище на търсещи музиканти, с безброй фенове и известно количество алкохол. Димитър Паскалев оприличи създаването на "Жълта музика" на неосъзнат "голям взрив", който отеква и досега. Другото му постижение заедно с Косьо - Блуба Лу, последва с хипнотизиращия си сеанс от сцената.

С екипаж Паскалев на компютър и китара, Косьо на синтезатор и гласа на Деница Гeoргиева, музикалният космически кораб на Блуба Лу ни отнесе много далеч във времето и пространството. Това се случи благодарение на видео-арт проекта им "Потопъ", където скици разказваха задълбочена футуристично-любовна история, излязла изпод перото на Радослав Парушев и Стефан Иванов. Музиката също подчерта идеята за нежен апокалипсис с омайващ вокал, трип-хоп ритъм и стържещ синтезатор, партниращ си с изкривена електрическа китара. Една музикално - визуално-литературна история, обвита в студен мрак, завършващ с по-оптимистично звучащо повдигане на динамиката.

За последна група бяха отредени момчетата от небезизвестната Остава. В разговора ни нейният вокалист Свилен Ноев беше радостен да си спомни личния път на музикантите, започнал от "дълбокия прованс" и довел до създаването на "Жълта музика". Път, продължил през блаженството да разполагаш с неограничено студио и несигурни отбивки към спасяване поединично. Според фронтмена днес Остава няма трудност да засвири същите песни от преди 15 години. Настроението при тях сега е на удовлетворение и откровено желание да продължат с правенето на музика.

След брит-поп, хип-хоп, трип-хоп залъгалки от пулта на DJ Shaker Maker и приятели, сцената беше заета от Алекс, Дани, Боби, Жоро и Свилен от Остава (на снимката). Те бяха напълно отдадени на изпълнението си и може би малко повече заради акцента върху наследство и тържественост. "Пинг-понг", "Празен кадър", "Лондон, Париж, Берлин", "Merci Вeaucoup". След размяна на вокалите от Жоро с "Поля от слънчогледи" и "Ние сме волни", коронният номер беше да извикат Гурко от Анимационерите за "Ще дойдеш ли с мен".

Юбилейният минифестивал беше ювелирно организиран и изпълнен, като повдигна много въпроси за историята и най-вече бъдещето на групите - вече с един нюанс по-светло. Докато ние се забавлявахме в клуба, "Жълта музика" узря за следващия етап от историята си.

За който нямаме търпение.

Специален филм на Радослав Шарапанов - ТУК!

Снимки на Надя Михова - в секцията "Галерия".