Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши.

Предложението и този път бе от нашите приятели в издателство "Сиела", в чийто каталог се появи "Бъди какъвто си" на Александър Петров, първата стихосбирка на "Златното перо" на българския рок-ен-рол.

Двама от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с луксозното илюстрирано издание с твърди корици, събиращо 55 знакови за автора творби. Имената на късметлиите бяха  изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:

Официален химн на коя политическа партия е песента "Вдигни очи", изпълнена от Валди Тотев по текст на Александър Петров?

Вярното е: СДС (Съюз на демократичните сили).

Честито на Пламен Николов и Виктория Славова.

Корифеят е написал стиховете за близо 1 000 песни. Включените в "Бъди какъвто си" творби са многообразни, но все типични за непогрешимия натюрел на поета. Някои от тях навяват носталгия, други вдъхват оптимизъм, трети – непримиримост и сила.  Поместени са текстове на песни на звезди като Тангра, Фактор, Диана експрес, Сигнал, Кирил Маричков, Вили Кавалджиев и други.

"На водещите музиканти е възприето да се казва маестро. Сашо е маестро в своето изкуство. Има две категорични причини, които го направиха маестро: огромен талант в съчетание с академично образование и култура. Все още той е най-добрият!", сподели приживе композиторът Борис Карадимчев.

"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.

Ето какво пише за стихосбирката Румен Леонидов:

Знае се, че какъвто е човекът, такава му е и поезията – Сашо е особен, нети­пичен, различен от известните стихотворци, едновременно събран и скромен, лишен от почти задължителната суета на писач. Той е свободолюбив пич, същ­ността му е по-близо до тази на хъшлака, на хипито, на тъжния бохем.

Сашо Петров е щастливо надарен от Бога поет, защото много от написани­те в отчайваща самота и разочарования стихове по-късно се превърнаха в знакови за времето ни песни. Част от тези стихо­творения, 55 на брой, той е включил в пър­вия си сборник, който е в ръцете ви. И хич не е парадоксално, че тази стихосбирка излиза едва когато авторът навлиза във възрастта на глобалните равносметки.

Убеден съм, че при огромна Сашова популярност сред публиката, която се отнася към него с неистова възхита и искрена обич, той можеше да си позволи да събере и да издаде първата си сбирка заедно с връстниците си. За тези години те се скъсаха да издават и преиздават, но нямаха щастието стиховете им да стиг­нат до стотици хиляди българи.

Петров обаче устоя на всички дяво­лити изкушения, изслуша с усмивка за­вистливите подмятания, че не е поет, а текстописец, предпочете нещата му да не бъдат четени, а слушани, изпявани, раз­пространявани в ефира, а не на хартия…

Предпочете да бъде посредник на Бога – между Духа на материята и материята на Духа, между мистерията на музиката и солта на словото.

Той успя да даде най-подходящите думи на множество певци, които имат глас, но ангелите им са безсловесни, успя да ословеси и озвучителните дарби на редица композитори, които провидяха своята музика в неговата особена пое­тична мелодичност.

Това не е просто призвание или въпрос на литературен талант, това е карма, която сполетява само избраници.

Хиляди поети пишат, предпочитат различни проявления на поетическото изкуство, изпитват вътрешна непоно­симост към различните от тях, някои не умеят изобщо да римуват, но проза­изират свободно, други имат непреодо­лими трудности в свободния стих… Но всички се надяват да станат забележими, известни, да бъдат оценени и забелязани най-вече от публиката, а ако може, и от критиката, която я няма…

При Сашо Петров кармата е друга – пише както диша, диша свободно и Сво­бодата го диша. За това го обичам, зато­ва е бялата ми завист към него: че носи толкова готина душа.

Тази бяла завист не е заради комплекси на малоценност, а заради комплекса от ценности, които притежава Александър Петров – и като автор, и като човешко същество.