Ако сте фен на ретро музиката и подкрепяте тезата, че преди 10-15 години световната музика се скапа необратимо, то ви е пределно ясно, че днес в пикова фаза са хитовете от 90-те.

Това е така, защото феновете на другата силна декада - осемдесетарската, вече подгониха преклонна възраст и все по-рядко висят нощем по клубни партита или се вихрят на денс концерти.

Логично, интересът към ретрото се прехвърли на по-горно ниво и в момента целият свят "Обича 90-те". В България тази музика е на особена почит, защото съвпада с (уж) демократичния ни период. От раз ретро радиостанциите смениха форматите си, а промоутърите хукнаха на лов за позалезли звезди, вилнели в периода 90-99-та.

Непосредствено след смазващия успех в миналогодишното издание на "Обичам 90-те", организаторите от "Коко Ейджънси" и радио Energy обещаха лято 2013 да е още по-нажежено с второто издание.

Речено– сторено! Получи се брилянтно!

Над 3-4 месеца DJ Марти Джи ме държа в пълна кондиция, като ме информира редовно за всичко, свързано с предстоящото шоу. В един момент чак почнах да броя дните от негово чудо. Казвам го с най-добри чувства, защото Марти е пич и ретро мисията му на диджейския фронт е суперважна в тези времена на тотална музикална анархия по нашите земи.

Две миниатюрни и независещи от организаторите грешки бяха допуснати в първото издание на "Обичам 90-те", които, разбира се, бяха коригирани във второто. Първо – на мястото на скучноватите родни поп звезди се изявяваха ретро диджеи с яки сетове и второ – унасящият се в безкрайно денс парти DJ SASH! бе оставен за финал този път, за да може публиката да завърши спектакъла с истинска техно дискотека. SASH! пък, от своя страна, просто помете присъстващите в ранните часове на неделята.

Стигането до Зимния дворец на спорта в Студентски град в ден и час на пореден протест се оказа мисия почти невъзможна. Пълен хаос в София заради изтрещели 16-годишни пубери с бири в ръце, насядали по уличното платно и вярващи, че ДАНС е някакво съкращение на "хит" на Криско. Блокади, полиция, спрян градски транспорт и безумни преходи пеша с много нерви. Агонията на държавата усети и самият Нана Куаме Аброкуа (немец от Гана), който трябваше да открие сцената първи от гост звездите, но таксито му си проби път до покрайнините на София с цели 40 минути повече от предвиденото.

Това, от своя страна, удължи подгряващия сет на DJ Марти Джи, който беше запукал с 90-тарски винили още в 20.00 часа, качен на платформа почти до самия покрив на залата. При температура около тавана поне 45 градуса.

Публика - някъде около 6 000, звук – прекрасен на терен и малко по-размазан в страничните сектори, което е съвсем логично. Като цяло, организаторите бяха дали всичко от себе си, за да може Зимният дворец да стане място за танци. Друг е въпросът, че шоу от калибъра на "Обичам 90-те" просто "плаче" за "Арена Армеец".

Визията на партито беше доста по-обрана от първото издание, но това позволява залата. По-малко ефекти, стени и сцена, но пък прекрасно решение с извеждащ сценичен "език", вклиняващ се в дансинга.

10 минути след 22 часа, с ефектно мониторно интро, Нана беше представен и посрещнат с луда радост. Голямата звезда на юро-рапа от втората половина на 90-те години предложи едно доста статично едва 30-минутно участие, като изпълни само половината от 9-те си хита. Народът се порадва на емблематичното парче "Let It Rain" и си попя на славното "Lonely" … и толкова от Нана.

После водещите на Energy спретнаха някакво леко тегаво състезание по надтанцуване на хора от публиката с части от видеоклипове от 90-те. Всички те, като изключим MC Hammer, бяха подбрани така, че леко да избиват на чалгия (ламбади, карапичовци и тем подобни), ама така е по тези земи. Хубавото е, че веднага след паузата за "цигариране" (нова дума от автора - б.р.), DJ Simon върна нещата на мястото си, с железен денс сет.