Ако и вие като мен в тихия неделен ден сте се натъкнали на нещо от рода на: "Изпълнители и събитие без никаква културна и художествена стойност..." или "Четиpи от най-известните групи от близкото минало се..." в столичната зала "Арена Армеец", знайте, че подозренията са основателни: дружината стои зад тези думи.
Почти толкова големи, колкото съмненията, че вестник "Лична драма" май-май се списваше от-до от Венци Мицов и нещатния автор Сърмата Хари. Колкото и да блъскате с юмрук по телевизионния приемник, няма да стане ясно дали грешката е във вашия екран или програмата, излъчвана по него, е бъгната. Защо някакви хора - млади ли са, стари ли са или пък на средна възраст - без никакво значение, ще седят като сърдитите старчета от "Мъпет шоу", обяснявйки, че Хиподил, Ревю, Контрол и Нова генерация са "поостарели чичаци със шкембета, които се изживяват като рок звезди", и още - че, видиш ли, "са нереализирани провалени във всяко едно отношение..." нещо-си-там?
А, само да вметна ‘що това с възрастта и килограмите няма място в главата на човек с отворено съзнание. И с некъв акъл - па макар и неголям, тъй като да даваш оценка на някого, коментирайки възрастта или телосложението му, е почти толкова селско - без извинения!, колкото да си хвърляш найлоновия плик с битовия отпадък през балкона.
То са мрънкотения за тромаво влизане в залата... едни категорични заключения, че това се правело за пари... "анализи" на годините на участващите музиканти... забележки за звука – и всичките - правени от изискани "интелектуалци", очевидно все високообразовани трегери, въздържатели и по всяка вероятност творци, завладели света с научни и художествени постижения, без да използват долните и недостойни методи на деградиралите типове от Хиподил. Излиза, че тия последните още от края на 80-те на миналия век пускат плана в действие с едничката мисъл: като как да копаят пари.
Не мисля, че им пука кой какво говори. Уверявам ви: няма да ги промените, па особено отзад. Какво, останаха неразбрани през тези 30 години, ли? Хиподил пак ще питат - да ви обяснят. С концерт на живо - изглежда не са си взели бележка. Нито пък аз и, както пеят Last Hope: "Не’ам търпение да те разочаровам!"... Споко, и у мен го има онова, снобарското, което се предвзема пред вулгарния език и на места откровено просташките стихове на хипо-диагнозата, но аз поне вече не съм толкова изтръпнала и вцепенена от картинката. Дет се вика - гледам над нещата. Защо просто не оставите хората да се забавляват? Това че са тук сега и скачат, пеят, поливат се с бира сякаш е шампанско навръх Нова година, и крещят: "не съм умрял, ша знайш за твойта слива миризлива, ша знайш... ебах ти..." и подобни, не означава, че не са си писали домашното или че се прибират вкъщи и бият два шамара на жената.
Защо с такава лекота някой би ми писал червена точка? Сещате ли се в какви времена са създадени тия песни, проумявате ли, че с товара на годините фокусът действително може да се е изместил и това е неминуемо, ама все пак – стига с тия общи знаменатели, тънки сметки кой колко печели, на кой колко (по)-голям му е.
Явно тези т. н. исторически концерти - щом се получиха толкова успешно в Зимния дворец на спорта със съучастници Ревю и Ъпсурт (през 2006-та ли беше?) (да, на 20 април, навръх Велики четвъртък тогава - б.,р.) после - в Зимния дворец с Ревю и Контрол, а е ето го шоуто сега пак с още една емблематична група в афиша – Нова генерация, значи има защо... Този път организатори са SKD Sound и "Строежа" и мястото на провеждане е с още по-голям капацитет. Имаме просторна зала, светлинно шоу на шест, звук, така както всяка банда си се нагласи да звуква, и спазен график с допустими времеви отклонения.
Редът на Хиподил идва някъде към 23.00 ч. Легендарната банда е в състав: Светльо - вокали, Лъчо (барабани), Пешо (китара), Венци "Басистчето", и Мицов на кийборди. Нали това е вечерта на гостите – и Хипо имат такива. На сцената е артистично строена брас секция, ръководена от Михаил Йосифов, тук е и един екс - китаристът Стефан, по план би следвало от там да е минал и Пацо - бивш басист, ама поради ангажимента ми на бара, пардон - на щанда, съм го пропуснала, ако се е качил. Да ме прощава...
Уви, няма как да гледам сетовете на бандите от-до. Правя го на прибежки. Отпускам му края чак на шоуто на Хиподил. Ако питате, отма определям като приповдигнато настроението в морните тела на феновете от втората част на над 5-часовия концерт. Ах, този капан - тялото, какъв номер ни скроява всеки път, когато купонът е баш в разгара си. Затова на някои може да им се е сторило, че забавата отмира, но тези над 7 хиляди, които се държат, сякаш са качени на батут, няма как да са мираж. И, да ви кажа поне някои изпълнения от сет листа на Хиподил и по-точно хитовете: "Жената", "Бира с водка", "Скакауец", "Чифт очи", "Ицо Петрофф", "Хиподили", "PVC", "Бате Гойко"... и още 10-11 парчета. И на терен, и на седящи горе по трибуните, има движение, размахване на ръце и най-общо казано танци свободен стил – без предразсъдъци и суета.
Не знам за опашките пред кенефите, за бира или недай си, Боже, за пуканки. Обаче на щанда с мърч, който дирижирах от време навреме, се скупчваха люде всякакви с доста любопитни и нетърпеливи погледи, само че повечето им притежатели си имаха и бира, и добро настроение и, ако разположението на духа им се разминаваше с концепта на някоя от бандите тази вечер, просто се шляеха наоколо, прегръщайки приятели "по пътя", използваха времето за тоалетна или цигара. Вероятно сте се информирали: концертът бе излъчен директно в ефира на столично рок радио, предложи стрийминг на видеокартина на живо (срещу заплащане), а разните там други модерни възможности на технологиите се намесват с използването на гигантска видеостена зад сцената, два екрана отстрани на нея и всевъзможни светлини ефекти.
Готино се получава. Но нали знаете - музиката е в ушите на слушащия, както и картината е в очите на гледащия.
Ако едно време беше трудно да си различен от масата - дори без абсолютно никакви подобни "амбиции", просто, ‘щото е готино да си различен, то днес, мисля си, голямата мъка е: куул ли е да си като този или онзи? Прибави към това и фактa, че още по-трудно да си свободен (ментално), и скивай как на голяма час от хлапетата не само че не им се занимава да се бунтуват, но и дори са им толкова размити вкусовете и ценностите, че не могат, а и не желаят, да се дефинират. То ние всичките - тълпата в "Арена Армеец" на това наистина историческо събитие, сме си сходни. Все едни такива нахилени, подпийнали и като униформени с тениски с щампи на любими банди. Позволете да ви светна - това не е като онова "еднакво". Ама карай.
На излизане от залата, която в известен смисъл е била като капсула на времето за 6 часа, ей така - внезапно, те осенява мисълта, че вечната рок-ен-рол класика – да покажеш среден пръст на ченгето, но и като поздрав към свой човек, някак е изгубила своята сила. Нали не е политкоректно, а вероятно изтъркано, отживелица, де да знам.
"Посланието" на средния пръст като че ли е изгубило тежестта си днес. Но Светльо Витков - нали си е простак, раздава щедро жестове от сцената и тази вечер. Дано няма много обидени, които случайно са видели снимка от случката, докато прелистват фийда във ФБ. Няма нищо - споко, кийп он скролинг, без опашки, без пот, без пияни граждани и селяни. Само дано не се окаже, че новият среден пръст е палецът долу... Няма да влизам в обяснителен режим за формите на социален протест. Всъщност, изобщо не искам да звуча като класна.
Само предупреждавам: ти си толкова свободен, колкото сам би си позволил да бъдеш.
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"