Зала 1 на НДК беше съвсем пълна, включително втори балкон. Оттам гледката към сцената е мечтателна, забелязва се дори иначе скрития зад сета си барабанист Чарли Адамс (Charlie Adams) - а в конкретния случай той си беше за много сериозно забелязване. За забелязване и отбелязване всъщност бяха и всички останали музиканти, съставляващи оркестъра на Яни, избрани лично от него и наречени United Nations. И той ги отбелязваше - всеки бе представен поотделно и имаше възможност да "блесне" чрез соло или характерно парче. Както каза преди последния си бис за вечерта, мечтата му е един ден на земята да няма граници и всички хора да са една нация. Поне на сцените, на които свири, тази негова мечта се сбъдва.
Но да не избързваме толкова към бисовете, а да се върнем в началото на концерта, стартирал без никакво забавяне спрямо обявеното и завършил след повече от два часа. Бендът е заел местата си, започва "Deliverance". На сцената е Яни изцяло в бяло, с огромна усмивка, приветства публиката, подскача и тича. Съвсем различен от представата за човек, който тази година ще навърши 60 години.
20 години изминаха от появата на "Yanni Live Аt The Acropolis", албумът явление в света на ню ейджа, спечелил огромна слава на композитора и помогнал музиката му да достигне до хора по целия свят. И при все че Яни предпочита да се дистанцира от етикети като "ню ейдж" и "ембиънт", тъй като звучат като "музика, която човек би си пуснал за фон, докато чисти вкъщи" и не предполагат активно слушане и ангажираност в творбата, трябва да признаем, че музиката му все пак в голямата си част много се приближава до идеалните парчета за създаване на подходящата атмосфера в ресторант или бар. Но това важи за неговите записи.
Концертите, както най-накрая успя и на живо да се убеди българската публика, са съвсем друга бира. Съвсем друго ниво в положителната посока на скалата. Енергия в порядъка на мегаватове, само това ще кажа. Усмихнат, разговорлив, сновящ между трите кийборда и рояла, Яни е фокусът на преживяването, пречупва съпреживяването на парчетата през историите, които разказва за тях, вплита послания и пръска музика. Без да показва феноменални изпълнителски умения (хваленият от самия него Мин Фрийман (Ming Freeman) на клавирите със сигурност е по-добър), излага на показ блестящите си композиторски такива, забавлява и увлича публиката така естествено, че накрая оставаш с чувството, че се познавате от години.
Над двадесет композиции за една вечер - и бързи, ритмични и весели като "Santorini", "Acroyali/Standing In Motion", "Marching Season", "Niki Nana", и лирични - "Felitsa", "The End Оf August", "Reflections Оf Passion", "Ode Тo Humanity" (позната под предишното си име "Aria"). И още - цигулков дуел в "Whitin Attaction". Чудесен дует между цигулка и бас в "The Rain Must Fall". Соло на чело (!). Соло на арфа (!!) - Виктор Еспиньола (Victor Espнnola), подкрепян от перкусиите на Йоел дел Сол (Yoel del Sol), буквално танцуваше с инструмента си страстен латино танц. Джаз ("Niki Nana") и Вивалди ("The Storm"). Носталгия ("Nostalgia"), пътешествие ("Voyage"), замайване ("Vertigo"). Един от звездните мигове на вечерта - "Nightingale", в изпълнение на Лорън Йеленкович (Lauren Jelencovich). Вдъхновението за написването на песента са славеите в градините на Забранения град в Пекин. На моменти гласът на вокалистката дори си съперничеше с приказните качества на сладкопойната птичка.
След топли думи и шеги, песни и танци, след вълни прекрасна музика, след три песни за бис и оглушителни аплодисменти от публиката Яни се върна за финалната "One Man’s Dream", с която започнах този текст. Затваряме кръга - и няма как да е другояче при такъв хармоничен и зареждащ концерт, в който всичко си беше на мястото и не провисна нито един конец. Очаква се началото на нов кръг, а нещо ми подсказва, че такъв ще има - българската публика не се насити само от една среща с Яни. О, и следващия път няма нужда от преводачка (не зная защо организаторите упорстват с тази дама, положението е плачевно) - както ухилен възкликна Яни, забелязал точните реакции на публиката на думите му много преди да бъдат преведени. "Виждам, че говорите много добре английски!". Сред публиката имаше и говорещи гръцки, които размениха по няколко изречения с именития гост. Но всички без изключение общуваха най-вече на езика на музиката.
А тези разговори винаги са прекрасни и имат нужда от продължения.