Кирил Калев (соло вокал, китара) и приятели се събират в реверанс към "любимите стари пушки" в Sofia Live Club от 21 часа довечера.

Плакатът е категоричен - върху него са снимките на Битълс, Саймън и Гарфънкъл, Дайър Стрейтс, Джими Хендрикс и Ерик Клептън.

В изявата The Art Unplugged (Ft. Valdi) ще се включат още Петър Янков-Пешето - китари, Михаил Шишков - кийборди, китара, Борислав Бояджиев - перкусии.    
 
Кирил Калев свири на китара и пише песни вече 25 години. Журналист в БНР, един от създателите на радио FM+, посланик във Виена от 1997 до 2001.

Има два албума с авторска музика - "Никога не е късно" и "Градът", в момента завършва третия - "Back To The Roots", където още участва диджеят и перкусионист Борислав Бояджиев - DJ Борче. В албума няма нито един кавър, но всяко едно от парчетата е посветено на голяма звезда от калибъра на Ерик Клептън, Марк Нофлър, Пол Саймън или Джордж Харисън например. Това е шанс първите фенове да чуят за какво става въпрос, защото дискът няма да излезе поне до края на лятото, доверява авторът.

"Back Тo Тhe Roots" е завръщане към корените на поп и рок музиката от 60- и 70- години. Правен е за хора, които харесват стойностни парчета. Но нека хвърлят едно ухо и на текстовете - тях също си ги бива. Предимно са мои (смее се), поне българските. Тези на английски ги написа Владо (Михайлов), бившият фронтмен на Сафо", казва Калев.

"В началото го мислехме като албум с кавъри, но после решихме да го напълним с авторски пиеси, които да посветим на любимите ни стари пушки. Пробвахме да вмъкнем характера на музиканта, на когото е посветено конкретното изпълнение, и определено се получи", не крие Кирил.

"Идеята е следната - първо свирим наше парче, посветено на Джордж Харисън например. След това ще ударим и един-два негови кавъра, а през цялото време на видеостената зад нас ще текат документални кадри с него. Сглоби ги Петър Даскалов, който освен музикант и режисьор, е аниматор и автор на визията към проекта. Прави ми впечатление, че е много трудно да изкараш хората от кръчмите и да ги вкараш в клуб за някой концерт. По-добре удари едно рамо на музикантите, отколкото да си купиш няколко бири", препоръчва музикантът.

"Няма по-голям от Моцарт - той е чист гений. Какво да ви кажа - класическата музика си остава класика. Иска ми се да бях Пол Макартни. Списъкът е наистина огромен, но ако трябва да спомена още някой, това ще е Били Джоъл. Мечтая да поканя Пол Саймън (Paul Simon) да излезе с мен на една сцена. Но в някой камерен клуб, а не на голям стадион. И ще изсвирим заедно "Bridge Over Troubled Water" задължително. След това ще забием и "Homeward Bound" - най-музикантското парче, което Пол е писал някога", признава Калев.

Да, блажени години, ама рок-ен-ролът и сега си е млад.