Утре е днес, следвано от вчера! Думите на Мария от едноименната опера на Пиацола, в чиято роля за първи път в България се превъплъти Люси Дяковска, са чудесна препратка към това, което се случва с постановката на Пловдивската опера. Нестихващи аплодисменти и искрен възторг съпроводиха спектакъла на режисьора Веселка Кунчева  и при последното за сезона представление в Пловдив на 16 април.  Едва ли е случаен фактът, че дори и за първото представление от новия сезон на 2 октомври, билетите са на привършване.  Мюзикълът ще се играе на сцената на Народния театър в София на 20 април. Ако не успеете да намерите билети за датата, може да видите Люси Дяковска сред солистите на мегаконцерта "Най-доброто от Андрю Лойд Уебър" във Варна и София на 15 и 16 май, когато едни от най- големите имена на европейската мюзикъл-сцена ще представят над 30 произведения  - от "Котките" до "Исус Христос – суперзвезда".
 Премиерата на "Мария от Буенос Айрес" е на 6 май 1968 година. Идея за тази опера Пиацола получава от Егле Мартин, с която е в близки отношения, а самата Егле е известна актриса, певица и хореограф. Но малко преди да завърши музиката двамата се разделят, защото Егле се омъжва за друг. В един прочут бар в Буенос Айрес Пиацола среща първата изпълнителка на партията на Мария – Амелита Балтар, красива интерпретаторка на танго музика.  Люси Дяковска влиза в образа на Мария с лекота. Зад сценичното ѝ представяне личи огромният опит от световните сцени и работата, свършена в процеса на репетиции. Погълната  от образа, Люси се раздава на сцената и дълго след спектакъла оставаш шокиран, объркан и очарован от красивата абсурдност на творбата.  Българската постановка е изключителнo ефектна. Това се дължи както на работата на художника на спектакъла Мариета Голомехова, така и на опита на режисьора Веселка Кунчева в кукления театър. И както в тангото, и в спектакъла има много движение и страст. Животът е танц, но на моменти брутален и вулгарен. Тангото обаче е и начин да изразиш себе си и да покажеш на света своята душа. 

Още от Поп