Съботният ден, втори от фестивала Hills Оf Rock 2018 в Пловдив, се радваше на много добра посещаемост, което беше чудесно за двете банди, натоварени със задачата да подгреят тълпите преди нашествието на британските метъл величия Judast Priest.

Тълпите си бяха подгрети от летните температури, а и от откриващите групи Odd Crew, Jinjer и Madame Mayhem, та когато на сцената излезе армията на финландците Battle Beast, предвождани от амазонката Ноора Лоухимо, не беше никак трудно градусите да се покачат още малко.

Групата не е непозната на българската публика след първото си гостуване като съпорт на Sabaton през 2015 година и след това с достойно представяне в рамките на "София метъл фест" година по-късно. В Пловдив повече от доброто впечатление бе препотвърдено и над него беше дори надградено. Ноора и компания не оставиха непокрито и едно късче от сцената, вихърът от музика и текст се претопяваше в телата и инструментите на музикантите и се изливаше като чиста енергия - яростен порой от барабаните, могъща река от струните и шеметен вихър от гласището на фронтдамата. Разполагаха само с 40 минути, но направиха показно как се печели и владее публика, и то почти изключително само с парчета от новоизлезлия си, трети диск "Bringer Оf Pain" (2017). От "Straight Тo Тhe Heart" през заглавната композиция, "Familiar Hell", "Lost In Wars", "Bastard Son Of Odin", та до финалните "King For A Day" и "Beyond The Burning Skies", като единствено "Black Ninja" бе от дебюта "Battle Beast" (2013). Групата (на снимката) показа, че на живо си е истински боен звяр, а реакцията на публиката също беше на ниво - "след два дена пътуване от студена Финландия дотук, мога да заявя, че си струваше - всяка една минута", извика китаристът Йона Бьоркрот по някое време, а напливът на хора към сцената показваше, че чувствата са взаимни. Пауър метълът на бандата намира благодатна почва в сърцата на хората тук. И това едва ли ще е последният път, когато се срещаме с тях.

Множеството хора на терена се беше увеличило, докато сцената се подготвяше за първата поява на американците Dope на родна земя. В стилистиката на хеви метъла, с акцент върху ню метъл, индъстриъл и алтърнатив, с вълнуващите дрезгави вокали на Едсъл Доуп, групата изобщо не изглежда като създадена през далечната 1997-а, а като събрана преди има-няма три-четири години, и то не заради аматьорско и несериозно излъчване, напротив. А заради хъса и енергията, с които свирят, сякаш тепърва започват.

Със седем студийни албума, нюйоркчани представиха по малко от всичко - и кавъри, които раздвижиха публиката ("You Spin Me Round (LikeА Record)" на ливърпулците Dead Оr Alive, "Rebel Yell" на Били Айдъл, "Fuck Тha Police" на калифорнийските рапъри N.W.A.), и парче от дебюта "Felons Аnd Revolutionaries" (1999) - "Debonaire", и месомелачки като "Die, Boom, Bang, Burn, Fuck" и "6-6-Sick" от "No Regrets" (2008), може би най-успешния албум на бандата, а за финал получихме сравнително новото "1999". Едсъл не се пестеше между песните и гарнираше всяка втора дума с "fuck" и "motherfucker", ала въпреки всичко оставаше странно неловко усещане, че групата идва, за да си изпълни шоуто, и да продължи. Звучи странно, тъй като комуникация с публиката имаше, но някак нямаше усещането за контакт. Групи като Judas Priest и Iron Maiden са пословични с липсата на комуникация с публиката, но горещата сплав, която се образува в мига, в който прозвучи първата нота, и не пуска до последната, е необяснимото разковниче към любовта на феновете. Други банди, дори като Battle Beast, ако щете, вкарват толкова лично отношение при изпълненията си на живо, та оставаш едва ли не убеден, че са дошли ама точно на теб да ти изсвирят и изпеят песента, още малко ще те питат какво ще кажеш, става ли? И в комплект с яките композиции, се разпалва огънят, в който се кове спойката между музиканти и публика.

Dope бяха готини, спор няма, момчетата могат да свирят, Едсъл Доуп е добър композитор, шоуто беше на ниво. Единственото излишно в уравнението беше усещането за дистанция, което така и не успяхме да прогоним до финала. Кой знае, може да ги видим пак.

За поправителен.

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"