Заредена от емоционалното изпълнение на Enslaved, след кратка разходка до бара чинно се построявам пред сцената в очакване на Bullet For My Valentine (BFMV).
 
Третирана едва ли не като бой група в ъндърграунд средите, предимно  тийнеджъри истерясват по младоците BFMV. Така е и на сета им сега. Ясно е, че доста голям процент от хората на стадиона са дошли само, за да гледат хедлайнърите Рамщайн, но и BFMV имат собствени фенове. Те са се заредили пред сцената и ги подкрепят шумно. Колкото и да ви е странно, в един момент осъзнавате, че дори знаете припевите на поне 4-5 песни от репертоара, който са ни приготвили. В него са и така популярните "Walking The Deamon", "Temper Temper", "Your Betrayal", "Tears Don’t Fall"…

Момчетата от Уелс свирят стегнато и с лекота и естествено фактът,  че са стартирали като кавър банда на Metallica, е дал отражение и върху авторските им парчета, и още как. Носят се из сцената с уверена крачка и излъчват жизненост, но това, което ми прави впечатление, е, че сякаш приемат свиренето преди всичко като професионален ангажимент и са леко студени, особено като ги сравним с групата, представила се на сцената преди тях – Enslaved. Което е тъжно за банда, която е на сцената едва от 6-7 години. Обикновено ти става хубаво, когато видиш, че и на групата й е поне толкова кеф, колкото и на теб.

Композициите им са мислени да са с леки мелодии, да са хем радиофонични, хем да има и агресивна жица.

Концертът на Матю Тък и Ко. ми напомня на този на Trivium миналата година - на същия стадион, и още веднъж доказва, че когато следваш Metallica, ставаш популярен - елементарно. И не само, а това дори може да ти донесе екстри като награди Best Newcomer на Metal Hammer Golden God Award и Best British Band на Kerrang! Awards и изкачване до челната тройка на Billboard 200. Много хора са си свършили работата добре, много пари са се налели когато и където трябва и ето че от дебютния си албум "The Poison" от 2005 до днес на кариерата на BFMV се движи само нагоре, при това с доста бързи темпове и сега те са популярна банда. А дали на тяхно място можеше да е всяка друга млада група от Англия, дали имат нещо отличително в музиката си, или всичко е въпрос на късмет и още нещо? Предлагам всеки да си отговори сам за себе си на този въпрос.

Факт е, че в момента групата обикаля големите фестивали и представя последния си албум "Temper Temper", издаден в началото на годината. А той е базиран на лесносмилаеми мелодии, съчетание на чисти и харш вокали и лежерни китарни сола.

Това е то - изпитана формула за успех в действие.

На Sofia Rocks 2013.

Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".