Третият ден на „Sziget” отнесе главите на 65 000 посетители с огромни количества пънк на главната сцена – освен легендарните Ди Артце и митичните Секс Пистълс (Sex Pistols), ранобудната следобедна публика хвана и Дъ Крибс (The Cribs).
Братя Джармън показаха завидна енергия в невъобразимия задух на Острова. След изпълнението им по радиоуредбите из фестивала потече страховито предупреждение на петнайсетината главни фестивални езика, за задаваща се сериозна гръмотевична буря. Гласовете съветваха посетителите да затворят палатките си, да приберат багажите и да завържат всичко, което би могло да отлети. Докато фестивалът се подготвяше за много сериозна буря, с тревога, която не сме виждали в последните шест години, “MySound.bg” не си изгуби времето с глупости, ами проведе успешни преговори с Трансглоубъл Ъндърграунд и Наташа Атлас за напоително интервю по-късно.
Докато стане време немците от Ди Артце да се появят на главната сцена, температурите паднаха с около двайсет градуса, а вихри понесоха първите палатки из въздуха. На сцената за уърлд излязоха Трансглоубъл Ъндърграунд - отново на турне с екзотичната Наташа Атлас. Последната им съвместна изява бе в България преди няколко години.
По време съвпаднаха и концертите на Секс Пистълс и Мори Канте с юбилейния оркестър Йеке Йеке. И докато задникът на Джон Лайдън – бивш Ротън, любопитно надничаше от маскараден костюм на храстче пред десетки хиляди гребени, боядисани във всички цветове на дъгата, Мори Канте се вихреше в светлината на прожекторите. Като по уговорка и двете легенди завършиха гиговете с най-известните си парчета – „Yeke Yeke” прозвуча около петнайсет минути преди „Anarchy In The UK”.
Гигът на Апокалиптика стартира в 23 часа. Шеметните челисти бяха несправедливо набутани в маломерната “Hammerworld Tent”. Финландците събраха пред хеви метъл сцената два пъти повече публика, отколкото успя да се наблъска вътре. По скелетата на палатката на три метра над тълпата висяха девойки с катерачески умения и наръчи чужди фотоапарати, а квинтетът препускаше с гръм и трясък през класическата музика (Металика или Вагнер, кой както я разбира). Това беше и последната за вечерта буря – музикална.