Норвежките екстремни прогресари Инслейвд (Enslaved) излязоха за пръв път на българска сцена този петък на Националния стадион като част от тазгодишния Sofia Rocks.

Mощният им, добре замислен и вглъбяващ едночасов сет беше рамкиран от доста по-достъпната музика на немците Лафронтера (Lafrontera), заменили обявената банда Dorrn в последия момент, и Хематом (Hämatom), излезли преди тях, и на последвалите ги Булет Фор Май Валънтайн (Bullet For My Valentine) и Рамщайн (Rammstein).

Инслейвд са сформирани в началото на 90-те от основния песнописец Ивар Бьорнсон (Ivar Bjørnson, китари) и Грутле Хелсон (Grutle Kjellson, вокали/бас) в рамките на набиращата сили норвежка блек метъл вълна. Макар първоначално музиката им да стои в тясна съпринадлежност с тази на сродните им банди, антихристиянската им насоченост никога не се изразява във възпяване на Рогатия, а в ровене из наследството на древните скандинавци. Сега тази по-патетична част отдавна е еволюирала в задълбочено осмисляне на символи и архетипи, а откъм 2000 насам групата радикално разчупва музиката си, органично вплитайки в екстремния си звук влияния от класическия прог на 70-те.

Минaлата година Инслейвд пуснаха "Riitiir" , определено най-силната и разгърната творба в поредицата си от засега дванадесет постепенно градиращи в качеството си албума. Групата откри концерта в София именно с ударното заглавно парче на този диск. От същия беше и монументалната и епична на много нива "Roots Of The Mountain". След нея Ивар добродушно се пошегува: "Може да не харесвате песните ни, но пък поне са дълги по 10 минути".
 
Звукът е мощен и достатъчно учленен, макар че не винаги с перфектна яснота. Това е нормално за многопластов изпълнител във фестивална обстановка, както нормално е, че от различни места ще се чува различно, особено директно пред сцената.

Забележително е, че с интензивното си и перфектно изсвирено изпълнение групата до голяма степен улови ориентираната към по-други изразни средства публика, която в огромната си част не беше дошла за тях. Респект към точния и спокоен барабанист Като Бекеволд (Cato Bekkevold), чиито сложни и ударно положени партии даваха скелет на сложните композиции без изобщо да изпъкват. Както и към фините вокали и клавирни пластове на Хербранд Ларсен (Herbrand Larsen). Красота в целия сет вля и другият фин член на групата, Арве Исдал (Arve Isdal, соло китара).

Тоталнa погълнатост за мен настъпи с умопомрачителната психеделия на "Convoys To Nothingness" от "Monumension" (2001) и с последвалата я "As Fire Swept Clean Тhe Earth" от "Below Тhe Lights" (2003) – привидно хаотична, но ръководена от една по-дълбока логика. Следва заключителното парче на групата за вечерта – интерпретация на по-блекметълската "Allfadr Odinn" oт дебютното EP "Hordanes Land".
 
За мен твърде кратко изпълнение, в не най-оптималната обстановка. Толкова по-впечатляващо е оказаното силно въздействие.

Остава желанието за пълнометражен концерт в бъдеще.

Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".