Всеки един концерт на български групи може да бъде разглеждан и разчепкван от какви ли не страни и по какви ли не показатели.
Можем да говорим за отношение на музиканти и фенове, за посещаемост, за родната сцена, за родната публика, за качество на музиката, за сценично поведение, за организация и промоутиране и за ланшнио снег. Сякаш няма смисъл отново и отново да се изтъква нуждата от присъствието на много фактори и то на добро ниво, за да (започнат да) се получават нещата.
Без да се разпростирам особено, се налага да отбележа – за кой ли път – че много неща не бяха както трябва на провелия се снощи и анонсиран като „български концерт на годината”, случил се в столичния парти център„ 4 км” и представил на една сцена 4 групи от 4 различни поколения. Много четворки, но няма да правя аналогии с ученически оценки.
Дали заради датата в средата на седмица, сравнително високата цена на билетите, недостатъчна реклама или просто лошо стечение на обстоятелствата и проблема с типично слабата посещаемост на гигове на родни групи, но в резултат публиката не надхвърляше 400 човека. При това в началото бе и доста вяла.
А началото бе дадено навреме с представители на най-младата българска сцена – Брейкпойнт (Breakpoint), които вече имат зад гърба си едно участие на престижен фестивал – миналогодишното издание на "Spirit Оf Burgas". Доста кратък сет, по време на който музикантите демонстрираха хъс, адекватно сценично поведение и не особено оригинална музика, компенсирана от енергичност и амбиция – надяваме се групата да се развива все в правилната насока.
С доста по-дълго изпълнение ги последваха Од Крю (Odd Crew) – ветерани от концертни и клубни участия, с един албум зад гърба си под това име и един предстоящ да излезе в края на годината, от който чухме някои парчета. Както винаги, сценичното им поведение бе на изключително високо ниво, просто няма как да останеш равнодушен, когато Васко и компания нахлуят в звуковото пространство. Въпреки някои мрънкания, че свирят твърде често напоследък (какво пък ще рече „твърде често”?), момчетата стоят перфектно на сцена, а дългогодишното им сработване създава неповторима атмосфера на всеки техен концерт. За тях също имаме надежда – да се измъкнат от отчетливите Пантера-влияния и да намерят своето още по-оригинално лице като българска група.
Дългоочакваният от мнозина реюниън на Инсмут (Insmouth) предостави възможност да чуем отново парчета като "One Minute Feel”, “Freak” и "Shakalakamuthafacka”, както и нова композиция на кросоувър бандата, нашумяла в края на 90-те години. Нямаше как да не се завихри пого и да се запитаме какво ли ще прави групата оттук нататък – как и дали ще се впише в родната сцена, съвсем различна, в сравнение с времето на техния пик.
Като говорим за пик, несъмнената кулминация на вечерта бе шоуто на Ер Малък и това си пролича по реакцията на феновете в залата. На сцената застанаха петима – Любо Малковски, Адриан, Линча, Косьо и Амебата, и ни поведоха на разходка из качествената българска музика с тежки текстове, в които всяка дума си тежи на мястото.
Чудесни музиканти, на които им прощаваме недостатъчното репетиции, довели до дребни пропуски тук-таме. Концерт на Ер Малък се чака от години и може би едно самостоятелно участие щеше да бъде доста по-адекватен вариант за музиката, която създава групата, и за феновете, които има. Независимо от всичко обаче получихме сериозна инжекция от творчеството на класиците, плюс нови парчета – какво повече може да иска човек?
Много може да се пише за българската сцена, но като че ли точно четвъртия рожден ден на радио "Тангра" не е най-подходящият повод. Или може би точно той е?
Най-важното обаче си остава музиката и след разтърсващото представяне на Ер Малък (можем да) сме спокойни, че поне това продължава да е така.
Снимките на Елена Ненкова - тук