Мрачният, дъждовен и неприветлив ноемврийски край ни поднесе непоносимо време, но силите на баланса бяха изравнени с прекрасна прог вечер на невероятните Evergrey, която дължим на BGTSC.
Както MySound.bg нееднократно писа, концертът се състоя в столичния Mixtape 5 на 29 ноември. Дългоочакваното гостуване на шведските мелодик-прогресив доайени увенча с неизмерима радост сърцата на феновете им, дошли да уважат любимата си група.
Първоначалното усещане, след като стигам до входа на клуба броени минути преди същинското начало, съвсем не е положително. Съзирам един-единствен чакащ отпред човек. Установявам, че закъснението ми е прекомерно голямо и всички вече гледат първата подгряваща група. Но гледката и вътре ме удиви. Едва няколко заети сепарета и не повече от 10 блуждаещи фигури пред подготвената вече сцена. С течение на времето, това леко разочарование придоби доста по-удовлетворителни стойности, обаче. За съжаление, първата съпорт банда не се радваше на особена аудитория, въпреки епичните прогресив арпежи и приятелското отношение на музикантите към няколкото радващи се фенове отпред.
Именно Virtual Symmetry откриха събитието. Ритмиката им, съчетана с бързина и техничност, успя да подпали настроението на публиката със своите сложни акорди и труднодостижими вокални висини. Усмивките на сцената служеха за непрекъсната невербална комуникация както между самите членове на бандата, така и за връзката им с присъстващите. Те допринесоха за нарастването на приятното и взаимно възприятие с бързи темпове. Формацията е започнала като солово начинание на Valerio Æsir Villa, но през годините се е превърнала в пълнокръвна група. Той направи крайно одобрително впечатление с автентичния "Musicman", на чийто струни и гриф се рояха изкусни сола, досущ като тези на John Petrucci. Изпълнението на вокалните части даде допълнителна страст и енергия на публиката. Високите партии, които Marco Pastorino стигаше с лекота, бяха недостижимо желани тонове за всеки уважаващ себе си тенор. Поради крайно близката прилика с Dream Theater, те може да не се новатори и автентично звучаща група, но все пак представиха това, което им е на сърце, и то забележително добре.
Вече добре разгрялата се публика използва антракта да се наслади на прекрасния мърчъндайз щанд, както и да поздрави момчетата от току-що свирилата група. Не след дълго, KLOGR пристъпиха на сцената. Италианските особняци звучаха доста по-плътно и категорично. Стиловата разлика с предишната банда беше доста осезаема, като насока на KLOGR клонеше към по-алтернативни техники и схващане. Индъстриъл хард рока, който свиреха, приемаше както тежки плътни тонове, така и моменти на бавно водовъртежно повличане. Достоверността на модерния, психеделичен рок ентусиазира публиката и силуетите на мошпита рязко се умножиха. Името на групата произхожда от психо-физически закон през 19 век. (S=KlogR). Имат 3 студийни албума, две EP-та и значителна бройка видеоклипове. Философската насоченост и природоопазващи послания в текстовете вкарваха нотки както на смут, така и на достойно уважение на вярата им - най вече чрез движещата се в ритъма куфееща тълпа. За 40 минутен сет, KLOGR успяха непрекъснато да надграждат очакваното добро настроение. Нетърпеливите фенове имаха достатъчно време, за да поемат дълбок дъх и няколко глътки бира за това, което предстоеше след 25 минути.
Историята на Evergrey започва през 1996 г. в шведския град Гьотеборг. За над 30 години съществуване, прогресив метъл групата успя да придобие популярност със сложни композиции, силни изпълнения на живо и емоционално заредена музика. С вече 14 албума, те се доказаха като източник на силна интензивност и способност да превеждат сложния студиен звук в мощно изживяване на живо. Европейските им турнета - особено настоящото - Emptiness Over Europe, се възприемат като връхна точка в тяхната кариера. Те привличат хем нови слушатели, хем задоволяват очакванията на отдадените си фенове. Това им спечели добра репутация за създаване на интензивна и потапяща атмосфера. Фокусът на обиколката е микс от техния по-нов материал или по-конкретно, последната им творба "Theories Оf Emptiness" (един блестящ, според мен, албум и може би най-добрата продукция от тях до този момент), както и любими на феновете песни от предишни издания.
Изпълненията на живо на Evergrey са белязани от командващото присъствие на техния фронтмен Tom S. Englund, който е известен със своето харизматично и емоционално представяне. Гласът му е важен акцент със способността да преминава от извисяващи се мелодични линии до гърлено ръмжене, което ефективно придава дълбоките емоционални теми в тяхната музика. А специфичната му дрезгавина прави вокалното му солиране ненаподобимо. Но цялостната енергия на шоуто не би била същата без останалите музиканти - Johan Niemann (бас), Henrik Danhage (китара), Rikard Zander (клавишни, бек вокали), както и новото попълнение Simen Sandnes (барабани), заел мястото на Jonas Ekdahl. Тази добре сработената шведска прог формация осигурява стегнати изпълнения, демонстрирайки техническите си умения с безпроблемни преходи между сложни секции и смяна на солови партии, подковани с мощни и динамични бийтове и ниски баси. Тяхната способност да изпълняват плътните музикални аранжименти на албумите си на живо е доказателство и истински атестат за безупречни умения.
В музикално отношение концертите на Evergrey са смесица от мощни, сложни мелодии и тежки, атмосферни елементи. Прогресив метъл стилът на групата включва елементи от симфоничен и готик метъл, които често се вплитат в многослоен, сложен звук, особено когато са изпълнявани на живо. Сетът им започна директно с "Falling From Тhe Sun", песента, откриваща "Theories Оf Emptiness". Типичен за шведите сложен ритъм и звучна, изригваща мелодия. Това създаде много рязко еуфорично настроение в събралата се пред сцената гъста тълпа. От самото начало и с излизането си на сцената, Evergrey излъчваха и раздаваха бурна, неподправена и силно заразна енергия. Взаимодействието с публиката се получи мигновено. Емоциите от красивите и модерни прогресив пасажи изпълниха клуба осезаемо.
"Say" - последвалото парче (отново от последния им диск), се сля директно с отекващата тема на предишното. Стържещият и безкомпромисен Hammond орган категорично завладя опитното и ценителско ухо на повечето музиканти сред тълпата, което правеше куфеенето под тяхното жужене неустоимо. Мелодичният припев на тази песен прекрасно допълни вариращите клавири и китарни рифове, които звучаха в строго спазван унисон. Създадената вече хармонична идилия продължи под звуците на нахъсващия ритъм на "Midwinter Calls" (от "A Hеartless Portrait" 2022 г.). Тук Englund и Danhage подаваха с жестове и лицев израз темпото на интрото на публиката с "Oooh, Oooh, oooh, oooh... ". Експлодиращите емоции се вдишваха от въздуха. Малко групи биха могли да се похвалят с подобно единение между музиканти и почитатели. Сега то бе постигнато още в началото на сета.
"Distance", "Eternal Nocturnal" и "A Silent Arc" създадоха своеобразна и ретроспективна разходка из дискографията на хедлайнърите. Така те успяха да утолят жаждата и на присъстващите дългогодишни техни фенове. Освен страхотното взаимодействие с публиката, Evergrey показаха и отличими инструментални умения. За неспирната динамика на концерта допринесоха и изкусните сола на Englund и Danhage. Амалгамата между разчупени рифове и прецизни чувствени мелодии бяха изпълнени със завидно майсторство.
Музиката оживя и с помощта на светлините. Всяка песен получи различен цвят и интензитет. Находчивата смяна на червени, сини, лилави и зелени нюанси, както и преливането им, идеално пасна на ритмиката и характерните вокални линии на Tom Englund. Дори и сценичният сетинг на инструменталистите беше разчупен. Огромният ударен кит на Sandnes беше поставен в срещуположна позиция на клавишните на Zander, което доста спомогна за визуалната комуникация. Този пърформънс - представен с безподобен перфекционизъм, бе основан на контраста между бързи ритми и резки брейкове.
Сетът на прогресив майсторите продължи с атмосферната "Weightless". Пиесата пренесе настроението в меланхоличните дебри на реещата се мека и текстурирана хармония. Плътността и ефирността на това изпълнение позволи на скачащите и куфеещи досега фенове да си починат от плаващата и вълниста пламенност, завладяла целия клуб.
Поредният страхотен факт в Evergrey беше самият Tom Englund. Да си пеещ фронтмен и същевременно да свириш на китара, не е лесна задача. В антрактите той допълваше това си качество с приятелско отношение, разказвайки с много настроение забавни истории и шеги. Дори в една от почивките помоли баща, който държеше през цялото време 5-годишното си момиченце на ръце в публиката, просто да му го подаде. Така музикалният колектив се увеличи с още един свой член на сцената в рамките на цяла песен. А малката беше най-послушното дете, което съм виждал през живота си!
Дойде времето и за моя личен фаворит от последния албум - "Misfortune". Интрото - в рифове, изковани от тежки вериги, а припевът - рееща се мелодика в мрачно темпо на четиригласната вокална линия на Englund, Niemann, Danhage и Zander. Очакванията ми бяха неимоверно надминати с възхита. Това обаче далеч не беше кулминацията на смазващата прог интелигентност, която беше като бурен водопад, падащ от сцената. Психологическа атака публиката получи най-тежко по време на "Save Us". Широката известност на парчето накара целия Mixtape буквално да подскача на всеки ударен такт, отмерен от Simen Sandnes. Чувствеността на изпълнението изцяло защити автентичността на ветераните, добита през годините с много експерименти в музицирането.
Поредната обширна разходка по дискографията на Evergrey с "A Touch Оf Blessing" (от "The Inner Circle" 2004) и "King Оf Errors" (от Hymns For The Broken" 2014) даде достатъчното задоволство и на заклетите фенове на бандата. Бисът беше "Our Way Through SIlence" (отново от "Theories Оf Emptiness").
Всяка група беше отличима сама по себе си и предложи нещо уникално, собствено. Visual Symmetry запали залата със страст, енергия и вокали, докато KLOGR събуди ментално осмисляне с тежките си psycho шредове и светлинен спектакъл. Хедлайнърите просто предложиха микс от всичко това. Концепцията на Evergrey в живото свирене е много по-лесна за изследване от техните студийни албуми. Самата причина за това са фактори, сред които взаимодействие с публиката и вариращи техники за осветление в унисон с ритмичното темпо. В резултат на това получавате по-добър и пълен вкус на техните страхотни и иновативни идеи.
Пред пулсиращата тълпа Evergrey е комбинация от впечатляваща музикалност, емоционална дълбочина и ангажираност на феновете. Тя превръща гиговете им в незабравими събития за ценителите на прогресив и метъл музиката. Независимо дали сте привлечени от техните мощни метъл рифове или интроспективен лиризъм, Evergrey осигуряват незабравимо изпълнение на живо.
Галерии на Станимир Станчев
Virtual Symmetry:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1233522814511188&type=3
KLOGR:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1233532901176846&type=3
Evergrey pt.1:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1233546697842133&type=3
Evergrey pt.2:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1233553827841420&type=3