От самото начало беше ясно, че публиката в столичния клуб Mixtape 5 ще е отбрана.

Първо, защото на на Фейтс Уорнинг (Fates Warning) ходят само онези, които знаят къде отиват, а не просто скачат от концерт на концерт. Второ, защото събитието снощи не беше широко рекламирано и изглежда стигна до ушите само на заклетите прогресари, каквито и се събраха за второто гостуване у нас на една от най-уважаваните групи в жанра.

Започнахме със закъснение – имаше някакви логистични проблеми май поради факта, че в съседната зала жужеше хард-кор концерт. Малката, но нахъсана публика бе здраво подгряна от Project Arcadia. Нашите юнаци свирят не твърде претенциозен прог с отчетливи реверанси към класическия хеви метъл и изпълниха чудесно задачата си да създадат подобаващо настроение. А след това, също както преди седем години, в ушите ни задълба интрото от "Disconnected" и американците ни отвяха още с първото парче - "One", от същия албум.

На онзи първи техен концерт в "Христо Ботев", който ще се запомни не на последно място с лошия звук, логично преобладаваха парчетата от актуалния тогава – и все още последен! - диск "FWX". Сега в пролетната вечер стожерите на прогресив метъла ни спретнаха балансирана разходка из дискографията си с акцент върху албума "Parallels" (1991). Не бих възразил да чуя повече парчета от "Perfect Symmetry" (1989), но... не е моя работа да редя сетлистата на такива знаменити гости.

Лично за мен гвоздеите на вечерта бяха изпълненията на "Still Remains" (2000), "Another Perfect Day" (2004), "Point Of View"(1991) и особено "The Eleventh Hour" (1991), което Рей Олдър (Ray Alder) изпя така, че ми настръхнаха косите. Не мога да подмина и двете извадки от навярно любимия ми техен албум, "A Pleasant Shade Of Grey" (1997). И все пак се зачудих дали Рей пак не е попресипнал, както през 2005-а, защото рядко имахме възможност да чуем типичните за него кристални височини. Иначе озвучаването този път определено беше на по-високо ниво. Не харесах съвсем леко гаражния саунд на барабаните, но подозирам, че ефектът е бил умишлено търсен.

Вечерта във всеки случай беше чудесна и няма как иначе при музиканти от такава класа: китаристът и основен композитор Джим Матеос (Jim Matheos), колегата му Франк Арести (Frank Aresti), върнал се в състава за европейското турне, пламенният вокалист Рей Олдър, отличният басист с пънкарска прическа Джоуи Вира (Joey Vera), познат на металягите и от култовата банда Armored Saint, и барабанистът Боби Джарзомбек (Bobby Jarzombek), който се подвизава ... къде ли не.

Фейтс градят сценичното си поведение върху контраста между вглъбения, дистанциран Матеос и емоционалния Рей Олдър. Резултатът е запомнящо се присъствие, отдадено свирене и много топлота в иначе малко хладните математически композиции на маестро Матеос.

Събитието - част от поредицата по случай 6-годишнината на "Тангра Мега Рок", завърши с "Eye To Eye". И с обещанието на фронтмена, че така дълго чаканият нов албум излиза в началото на идната година – както и че тогава ще се видим пак.

Чакаме!

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".

Авторският пърформанс на Ангел Игов "Кратка повест за небцето" е сред нощните културни събития, които ще се проведат в столичния ресторант-бар "На седмото неб(ц)е" този месец. Може да го видиш от 23.00 ч. днес.