17 юли.
Трети и последен ден на Каварна Рок Фест 2011. Познайте кой успя да мобилизира на стадион "Калиакра" (около към 21 ч.) цялото метъл войнство, което иначе се точеше с различна численост и по различно време? Да, точно така, Арх Енеми (Arch Enemy). Кой би си позволил да закъснява за русата господарка, фронтдамата Анжела Гасоу (Angela Gassow)! Каквото и да говорите, жилавата половинка на мистър Амот е атрактивната част от програмата и всеки иска да види как една крехка дама пее, (ох, простете, реве) за апокалипсиса и други антилюбовни химни…
Аз този филм съм го гледала. Но по принцип следя какво се случва с групата от интерес, а не от фенщина. Малко след появата си, третият й диск "Burning Bridges" (1999) (него възприемам най-добре) се построи до другите в солидната колекция метъл A-Z. Когато през 2002 обаче Амот реши да обърне посоката като си спретне една female fronted бандичка, не бях особено очарована. Йохан Лиива (вокалист между 1996 - 2000) беше аут, а на неговото място - една по-скоро никоя по онова време Анжела Гасоу. Години след това обстоятелствата се завъртяха така, че се наслушах на добри думи и истории за нея от вокалната й учителка Melissa Cross (http://www.melissacross.com), която я бе включила във второто си мегаяко DVD "The Zen Of Screaming", наред с други добре познати и незнайни герои на качественото крещене. Така моята критичност се превърна във феминитски палец нагоре. Помислих си, че Арх Енеми трябва да са много атрактивни на живо. Оказа се абсолютно вярно. Естествено обаче, 10-те години членство на Анжела в състава, които чукна тази година, не значат кой знае какво, ако тя дори веднъж изпусне юздите, сгафи на сцената. Все пак е жена в света на екстремния метъл, и макар това вече да не е кой знае какъв big deal в 21 век, както беше преди 15-20 години например. Само една друга немска фурия отсрамваше женското съсловие – Сабина Клаасен от Holy Mosses. Но общото между двете май се изчерпва дотук. Сабина Клаасен винаги е сред феновете: приветлива и готова да се напие на купон с непознати металисти.
А Анжела е новият Хари Худини, така се промъква до сцената и после се изпарява на километри от мястото, че е трудно да се каже откъде точно минава и дали не е напуснала секунди след общия поклон на всички от групата към публиката.
Така действа на фестивала Unirock в Истанбул преди 2 години, така прояви характер и сега, в Каварна. Обявеният санинг сешън, макар компромисно изместен в по-поносим часови пояс (20 ч.),беше отказан буквално в последния момент. Кой знае дали заради прекомерна суетност, на която е научила и другите от бандата, или просто за да поддържа онази мистерия около това как изглеждат известните по светло. Но, хайде стига, хлапетата - така или иначе събрали се около оградата в дясно до сцената в уречения час, едва ли щяха да коментират разкрасителните процедури, през които е минала дамата. Те само искаха нещо като подпис на билетчето си, нещо като жест за "Здравейте!" при първо гостуване на тази банда у нас. Музикантите обаче го правят по-късно на сцената, а Анжела подсилва "заканите" и комплиментите към публиката с "fuckin’". Но не затова я гледам с "особено мнение", а защото с появата й в бандата шведският дет метъл бе изтикан в ъгъла. Остана само като фундамент някъде в бекграунда. Но това донесе само дивиденти на групата, като се превърна в нейната златна нишка. Не са малко класациите, които подреждат дамите в метъла по какъв ли не признак, Анжела като по-груба вокалистка обаче все не може да догони Кристина Скабия от Лакуна Койл или пък Симоне от Епика. Но фенска любов и признание не се печели и доказва така.
Предстои първа на среща родната публика с Арх Енеми! Сцената е декорирана от-до с елементи и символи от последния албум "Khaos Legions",който излезе преди месец. След нажежаващото интро е изстрелян сингълът от "Yesterday Is Dead and Gone". Сетът включва и обичайните тракове от "Rise Of The Tyrant" (2007) и "The Root Of All Evil" (2009). Втора е "Revolution Begins", после - "Ravenous" и граченето от двете страни на бариерата сцена-публика взима връх. Следващата яка инжекция адреналин е "My Apocalypse". Това е песента на Анжела, защото тя е тук, за да развее флага на апокалипсиса. Поведението й е толкова агресивно и самоуверено, че крещи: "след мен и потоп", както се казва. Вижда се, че дори нейното куфеене е школувано. Обхожда сцената по няколко пъти за всяка песен, но не си хаби силите безразсъдно, макар да изглежда, че крещи, клати глава и изобщо вилнее като за последно. След само една песен, "Bloodstained Cross", идва ред да почине, да вземе дъх, да напудри нос... Връща се след дръм солото на Daniel Erlandsson. Вчера имахме удоволствието да гледаме Адриан Ерладсон, тръгнал от At The Gates, минал през Cradle Of Filth и пълноправен член на Парадайз Лос (Paradise Lost) понастоящем, днес виждаме как се справя с ударните и по-малкия му брат, Даниел. Как иначе - с такъв учител ще се справя, и още как...
В състава на т.нар. супергрупа е батко му, барабанист за пример, а залогът да си в банда, която е хедлайнър на всевъзможни фестивали, поне десетократно всяка година, е голям. Изисква се добра форма и пълно посвещение. Не е трудно да се види, че всеки от Арх Енеми знае това добре и полага необходимото старание.
С обигран жест Анжела сякаш забива червен флаг с код "Внимание, опасно!" и анонсира "Dead Eyes See No Future". Вече съм доста назад на терена, толкова, че перспективата е смалила до неузнаваемост иначе доста високата сцена. Виждам динамични светлини, прожекторите менят посоката и обекта си и, ако не разполагах с точния сет лист, не бих познала нито "I Am Legend / Out For Blood", нито "Under Black Flags We March"… Но идва моментът, в който черното парче плат с надпис "Under Black Flags We March" е вдигнато високо. Фойерверките, за които ви предупредих се "палят" някъде тук и госпожица Гасоу е готова за пореден път да покаже среден пръст на всички, които се опитват да я мачкат и командват. "No Gods, No Masters" е като химн на разбунтувания млад човек. А такива - колкото щеш по тревата в този точно момент.
Петорката на сцената от известно време е в сценични костюми с ръчно изработени елементи от самата вокалистка. Надписи на тениски или някакви вързулки... За случая тя е издраскала на ръкавите на обкованата във всевъзможни метални капси, пирамидки, шипчета и прочее рокерия, с разкривени букви "No Gods" - на единия, и "No Masters" на другия. Но тя него го свали още на втората песен и сега по дрехите - нейните, и тези на останалите от бандата, се четат други послания.
Освен с имидж, групата се сдоби и с определението Pure Fucking Metal. Това пасва чудесно на стила на немска металистка от старата школа, която е готова да положи всички усилия, за да докаже, че Метълът не е забавление само за мъже. Действително, начинът, по който изпълва сцената, е вдъхновяващ, въпреки че все пак я дели с цели други две титанични фигури в жанра. Първият - Michael Amott – на соло китарата, е бил част от култовата шведска дет метъл банда от края на 80-е Carnage; също на легендарната грайндкор машина Каркас (Carcass), и основател на една от водещите хард рок стоунър банди, Spiritual Beggars. Вторият, също замесен в стоунър приключенията на Амот, е басистът Sharlee D'Angelo. В неговото CV са все големи имена: Mercyful Fate, Dismember, Sinergy, Witchery… А аз лично се срещнах с фигурата му на исполин при едно друго негово интересно участие на живо с The Hunted на злочестия фестивал Athens Open Air през 2005 година. Оттогава досега май е пораснал още. Добре, че сцената е просторна, за да може да балансира между двамата братя. Те са като на дуел и имат нужда от "въздух". А дребната Анжела през цялото време изскача помежду им от различни ъгли.
Хедбенгът и питът се преливат в китарно соло. Умели струни и адекватни светлинни ефекти, реещи се, тлеещи и пак избухващи във фонтан от светлина. Сценичният дим позволява на прожекторите да рисуват своите абстрактни фигури толкова красиво, колкото го прави и семейство Амот. Първо Кристофър, а после и Микаел.
Хората на стадиона кипят от енергия, изплуват стиснати здраво юмруци, а вълните на приливи и отливи пред сцената ги сближават. Хоровите припявания покачват единството, заздравяват отбора и окуражават индивида. С едно помахване на Анжела и всички са с ръцете горе, готови за краа. За финале гранде не само за Арх Енеми, но и на целия фест: "We Will Rise", "Nemesis", "Fields Of Desolation"...
Десертът на един як фестивал.
Гореща нощ, гореща фронтдама, горещи страсти и спомени.
Спомени, които за всеки от присъстващите ще бъдат доминирани от различен артист, от различен момент, случка, песен или топла морска вълна.
Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерии".