Имахме нужда от нещо, което да ни стопли – вътрешно и външно. Решихме, че правилното решение носи името Fun Lovin Criminals. Около час преди обявеното начало на концерта пред зала "Универсиада" сякаш беше паднала бомба – разхождаха се единични субекти, охрана зъзнеше пред пустия вход, нищо не предвещаваше гостуване на една от най-обичаните нюйоркски банди. Влизането беше бързо и безболезнено. Присъстващите се зареждаха с фестивални напитки (уиски, бира) и близо 1 000 души бъбреха весело в очакване на българите от Der Hunds.
Вече почти петнайсет години групата на Боби Косатката е чудесно допълнение към различни по стил концерти, фестивали и клубни участия. Точно в 20.00 ч. момчетата излязоха на сцената с обичайния си хъс, а мощният глас на Боби, удивително напомнящ на гласа на Крис Корнел, не ни остави да си починем в продължение на 40 минути. Бандата ни разходи през цялото си творчество – от "Mr. Blister", първа песен от първия ѝ албум "Blue Animal" (2009), през "Waterfall" (2012), до актуалния сингъл "Fire", чието видео рокаджиите обещаха до края на годината. След осем разнообразни по стил и динамика парчета, пред все по-запълващата се зала, момчетата ни оставиха в очакване на основното събитие за вечерта.
30 минути беше паузата, достатъчна за презареждане на чашите, пренареждане на сцената и събиране на публиката. Наистина – за броени минути, "Универсиада" се изпълни почти до краен предел и в 21.00 ч. присъстващите наброяваха повече от 2 000 души. Дори онези, които бяха избрали трибуните, станаха на крака, за да посрещнат директно от меката на музиката, пристигнали специално за шоуто в София, "кралете на Ню Йорк" – ladies and gentlemen: The Fun Lovin’ Criminals! В 21.10 ч. прозвуча познато интро – неостаряващата и отново актуална тема от "Междузвездни войни". На кийборда и барабаните бяха закрепени и запалени ароматни клечки, които трудно успяваха да прикрият силната миризма на обичайната за такива концерти зелена субстанция. Нa сцената пристъпи мощният барабанист Франк Бенбини, по-известен като Uncle Frank или TRM (The Rhythm Man), с телефон в ръка, за да заснеме нетърпеливата публика. След него, облечени с елегантни костюми – като същински гангстери, с по питие в ръка, излязоха Хюи Морган и Брайън Лейзър. Видимо развълнуван от топлото посрещане и развеселен от съдържанието на чашите, Хюи през цялата вечер благодареше от сърце и щедро запълваше паузите между песните с разкази за живота в Голямата ябълка. Началото на сета е запазена марка – първата песен от дебютния им албум "Come Find Yourself – The Fun Lovin’ Criminal". От същия диск прозвучаха още "Passive/Aggressive", "Scooby Snacks", "Smoke ‘em", "Bombin Тhe L" и "I Can’t Get With That". Още от първото парче Брайън, по прякор Fast, демонстрира богатия си набор от музикални способности, включвайки в изпълнението си хармоника, кийборд, тромпет, а впоследствие и бас китара. Освен това редовно вмъкваше семпли между или по средата на изпълненията. Всичко това, разбира се, придружено с вокални партии. Другият силно застъпен в сетлиста студиен албум беше вторият - "100% Colombian" (1998). Той бе представен с цели 7 песни, сред които "Korean Bodega", "Love Unlimited" (трибют към Бари Уайт) и "Big Night Out". Въпреки забраната за пушене в залата, между песните на сцената се палеха и разменяха цигари (но не с тютюнево съдържание). А забавянето, причинено от тези действия, бе оправдано като "технически трудности".
Активна връзка с постоянно танцуващата публика по време и между парчетата поддържаше барабанистът Франк, наследник на легендарния Маки (Cro-Mags, Bad Brains, Madball). Най-харизматичен безспорно бе американецът с ирландски и пуерторикански корени Хюи Томас Диас Морган. С чаровната си усмивка и неподправен чар, той умело боравеше със струните и редеше алтърнатив, джаз, фънк, реге, рап, блус…
Когато Хюи се сбогува с публиката преди "Big Night Out", едва ли някой му е повярвал, че това е краят на срещата ни. Музикантите се забавиха близо 3-4 минути извън сцената, което предизвика бурни реакции, а завръщането им и последвалият бис от 4 парчета бяха истинската кулминация на вечерта: в нея се вплете преклонението на бандата пред Би Би Кинг с "Mini Bar Blues"(в студийната версия самият Би Би Кинг участва с китарата си (шестструнната любимка "Люсил" - б.р.). Прозвучаха още "Southside" и "I Can’t Get With That". Накрая фронтменът разказа как "чичо Пол Хюсън", a.k.a Bono Vox му е показал как да си използва фенерчето на телефона вместо някогашните запалки и ни подкани да направим същото под звуците на "We Have All The Time In The World", кавър на Луис Армстронг от 1969 г. Така, след почти 2 часа, завърши четвъртото гостуване в България на гангстерите с нежни сърца. След като слязоха от сцената, за нас остана парчето на Боб Марли "Is This Love".
И надеждата, че няма да чакаме още 8 години до следващата ни среща с "кралете на Ню Йорк".
Setlist:
1.The Fun Lovin’ Criminal
2.Passive/Aggressive
3.Classic Fantastic
4.Loco
5.Bombin the L
6.Up Оn Тhe Hill
7.Korean Bodega
8.King Оf NY
10.Back Оn Тhe Вlock
11.Smoke ‘em
12.Scooby Snacks
13.Where Тhe Bums Go
14.We, Тhe Three
15.Love Unlimited
16.Big Night Out
17.Southside
18.Mini Bar Blues
19.I Can’t Get With That
20. We Have All The Time In The World
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"