И ако Продиджи (The Prodigy) шумно се изявиха като хедлайнъри в първата вечер на Spirit Of Burgas, то любимецът им гръмко отпуши духа от емоционалната бутилка на събитието - за финал.
Чудесен епилог, който мощно сблъска хип-хопа и електрониката за час на Централния плаж до малките часове вчера. Тресна ги един о друг - не само като саунд, но и като културна символика.
Сетът му беше стандартен, залагащ на микс между осемдесетарски саунд (Майкъл Джексън (Michael Jackson), съвременна техника и визуални трикове. Неговото MС поемаше като ехо писъка на скреча и го хвърляше като горещ пясък под петите на танцуващите.
Да си призная - не съм краен фен на черните ритми, но харесах енергията на този тъмнокож змей, с която поля публиката и подлуди както феновете на електорнното звучене, така и встрастените в рапа и ритъм-ен-блуса (Миси Елиът (Missy Elliott), Рън ДиЕмСи (Run DMC), Снууп Дог (Snoop Dogg)... Че и рокаджиите дори.
Джоузеф Седлър (Joseph Saddler) - както е истинското име на музиканта, разби с класики на Куин (Queen), Нирвана (Nirvana), Дъ Уайт Страйпс (The White Stripes), Дейвид Боуи (David Bowie) и Блър (Blur), чийто фронтмен - Деймън Олбърн, попя и като член на Горилаз (Gorillaz) за съпорт на Грандмастър Флеш.
Сетне върна за малко лентата към проекта си Дъ Фюриъс Файв (The Furious Five) с гнявещия хит "The Message" от титулния дебют от 1982.
Господарят на винила и партито вилня почти до светло.
Издържахме само най-големите купонджии...