В крайна сметка на Националния стадион "Васил Левски" в петък вечер излязоха немските метъляги Лафронтера (Lafrontera), сънародниците им Хематом (Hämatom), норвежките екстремни прогресари Инслейвд (Enslaved), британските модерни метъли Булит Фор Май Валентайн (Bullet For My Valentine) и ненуждаещите се от представяне Рамщайн (Rammstein).
С изключение на последните, всички са за първи път в България, което е симпатичен факт. Друг симпатичен факт се оказва рядкото обстоятелство три от пет групи на голямо музикално събитие да пеят на един и същ език, различен от английския (в случая – немски). Аз лично - да си призная, съм тук преди всичко заради Инслейвд, чиято комплексна и трудносмилаема музика най-слабо се вписва сред тази на другите изпълнители.
Така или иначе, точно в уречения час (15.45), Лафронтера излизат на сцената и забиват пред няколкостотин души "Zersetzung" от актуалния си албум "Creepolis" (2012), логично най-силно застъпен в отреденото им време. Жегата тегне, но милостиво смекчена от облаци и някоя заблудена капка дъжд.
От създаването си през 2003, формацията свири мелодичен и леко осъврвеменен хеви/траш, упорито разчитащ на средното темпо. Китара, бас, барабани и не особено убедителните вокали на Марко Хемпф (Marco Hempf), който обаче е в добро настроение и си е направил труда да научи доста фрази на български.
Бандата беше обявена буквилно часове преди началото на феста като заместник на също така малко известните си сънародници Дорн (Dorrn), в което се оказа, че няма нищо фатално, ако може да се съди по радушния прием от страна на събралите се пред сцената. Впрочем, организаторите бяха определили по час свирня на всички групи с изключение на хедлайнърите Рамщайн – малко нетрадиционен ход, който обаче облагодетелства по-непопулярните банди.
Лафронтера приключват навреме, както и са започнали, и сцената се разчиства за младите представители на neue deutsche Härte - Хематом. По-популярни в родината си, те също датират от 2003; имат четири издадени студийни албума. На места звучат като Рамщайн в момент на творческо безсилие, на други вкарват мелодичен дет, на трети какво ли още не. Както сполучливо обобщи един приятел, "много смесват".
По-важното е, че изпълнението вече събужда ентусиазъм в насъбиращата се тълпа, която още след първото, все още неиздавано в студиен албум парче, "Schutt Und Asche", започва да скандира името на групата. Очевидно Хематом са популярни не само в Германия, а аз съм назад с материала.
Изобщо, момчетата свирят стегнато и енергично, което е и предпоставка за добър концерт. Отново китара, бас, барабани и вокали, този път подкрепени от съответните електронни бекинг тракове. Четиримата се явяват маскирани и носят псевдоними от четирите посоки на света според разположението си на сцената. Вокалистът Норд (Nord) (на снимката) също е учил български, но не пропуска да поздрави и насъбралите се агитки от Германия.
Наблягат на последния си албум "Wenn man vom Teufel spricht" (2011) с песни като "Es ist nicht alles Gold was glänzt" и "Man muss nicht sterben um in der Hölle zu sein". Особено внимание следва да се обърне на хита от същия албум, "Neandertal", включващ ритмични маймунски напеви. При изпълнението му на сцената се появяват двама души, преоблечени като горили. Защо!? Едната горила прави краудсърфинг. Хематом продължават нататък из творчеството си.
Финалът е даден с неприличната и гневна "Leck mich!" от втория диск на групата - "Wut" (2008). Гостите жънат овации – и те, и публиката са доволни.
Аз също – отдъхвам си и отивам да си взема поредна бира преди Инслейвд.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".