Това, което се случи в зала "Арена Армеец" на 15 март обаче, е нещо, което никой от феновете не вярваше, че може да се повтори след епохалния концерт през 2007. Защото двете групи излязоха отново заедно пред българска публика. И отново Кай Хансен (Kai Hansen) свири с групата, чиито най-големи класики създаде. Но това беше накрая.
А началото този път бяха бразилците от Shadowside, които много стегнато за половин час успяха да покажат и техничност, и надъханост. За съжаление, въпреки че вече имат три албума зад гърба си и демонстрират висок професионализъм, те сякаш все още са без ясно откроен облик. Вокалистката Дани Нолден (Dani Nolden) показа завидни умения при превъплъщенията си от нежен женски вокал, изпъкващ на фона на ревящи мъжки дет метъл вокали, през класическо хеви метъл пеене до напълно загадъчно за мен изкарване от собственото си гърло на гласа на Леми Килмистър при впечатляващ кавър на "Ace Оf Spades". Живата смес от хеви, пауър, траш, готик и модерен метъл все пак изпълни задачата си и вече понапълнилата се зала, поразпята и пораздвижена, затръпна в очакване на Gamma Ray.
И бандата на Кай Хансен не закъсня да се появи и да всее радост с "Anywhere In The Galaxy" (радост съвсем непомрачена от бързо отстранения проблем с китарата на самия Хансен, която за момент беше останала неозвучена). След кратка разходка из по-стари и сравнително рядко изпълнявани на концерт парчета като "The Spirit" и "Gamma Ray" бандата представи и две песни от новия си сингъл "Master Оf Confusion", който официално излезе на пазара в самия ден на концерта – 15 март. Освен едноименната композиция, момчетата изсвириха и мощната резачка "Empire Оf Тhe Undead", с която дори незапознатите май пееха към края. Любопитно, най-превземащите две песни бяха изсвирени преди краткия бис. Това бяха "Future World" от първия "Keeper" на Helloween и "To Тhe Metal" от едноименния и засега последен албум на групата. Това бяха песните, на които публиката потъна в познатия си екстаз, онзи екстаз, заради който ходим на концертите на Gamma Ray.
След бис, състоящ се само от едно изпълнение ("Send Me А Sign"), гама-лъчите отстъпиха сцената и половин час по-късно, все още скрити зад накъсана зеленикава завеса, тиквите запяха едно от най-запомнащите се парчета от новия си албум – "Wanna Be God", чийто край съвпадна едновременно с падането на тази завеса и началото на "Nabatea", пилотната песен от същия диск. Последвалият сет беше силно фокусиран именно върху него, а публиката не се забави да покаже, че вече го знае наизуст. Разбира се, не липсваха и класики от осемдесетте, нито парчета от албумите с Анди Дерис (Andi Deris). Ще използвам повода да изкажа искреното си учудване откъде Helloween продължават да намират толкова много енергия и вдъхновение, та в последните десет години не само да нямат слаб проект, а всеки следващ да изглежда като още по-ласкаво приет от фенове и критика.
За първия си бис Helloween забиха "Are You Metal" и "Dr. Stein". Особено първата, която е и големият им хит от предишния албум, беше много хубаво разиграна с публиката, като повторението на въпроса "Are You Metal?"” беше подавано за изпяване от феновете и така изглеждаше сякаш групата пита хората, а те на свой ред питат музикантите дали са истински метъли. Двойно и взаимно потвърждение. Не че някой се е съмнявал в метъл душата и на феновете, и на групата, но беше симпатично.
Вторият бис беше времето на така очакваното съвместно изпълнение на двете банди. Първо към Helloween се присъедини само хер Хансен и заедно поднесоха една китка от ранни парчета на Helloween – "Halloween", "How Many Tears", "Heavy Metal (Is Тhe Law)" и пак "Halloween". С изключение на "Heavy Metal (Is Тhe Law)", Кай Хансен не пя. Беше предпочел да свири. Което не попречи на заразителността на присъствието му. Сетът ескалира логично, очаквано, с "I Want Out", когато и всички останали членове (без барабаниста) на Gamma Ray се качиха на сцената. Изглеждаше сякаш всички искрено се забавляват. Докато свиреха, подскачаха, правеха номера с китарите си (четири китари и два баса на една сцена – това всеки път е забавно!) и хвърляха погледи и перца, музикантите успяваха и да си говорят някакви нечути от публиката неща, които ги усмихваха и разсмиваха. Може би нещо от първичната радост да свириш остава въпреки всичко.
Впрочем именно на това съвместно последно изпълнение най-ясно се забеляза – видя и чу – чудесната работа, свършена от организаторите Loud Concerts и "Арт БГ": звукът беше чист, чуваха се ясно всички отделни инструмети; разстоянието до публиката беше малко и създаваше впечатление за по-голяма близост, без никаква опасност от нея, виждаше се добре отвсякъде; и т.н. Бяха осигурени дори условия за хора с увреждания, за което трябва да бъдат поздравени.
Концертът свърши сред широки усмивки, летящи към публиката тиквени надуваеми топки и хора, които си припяват "A Tale That Wasn’t Right", чийто запис съпътстваше поклоните и поздравите на музикантите към публиката.
Колко пъти вече Helloween и Gamma Ray са били в България?
Не съм сигурен какъв е смисълът на въпроса. Какво значение има? Десетгодишният ми син Оги си избра на излизане от залата едно знаме от оригиналния мърч на Helloween и каза, че ще го носим на следващия концерт. Така ще направим. Защото удоволствието от добрите групи не изчезва. И повторението може да е повече от потвърждение.
То може да бъде радост и смисъл.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".