Винаги е хубаво, когато една голяма зала като "Арена Армеец" се пълни за метъл концерт.

Така е и вечерта на 13 октомври, когато Helloween и Hammerfall са у нас за последната дата то турнето си United Forces Tour 2022, отлагано неколкократно. Концертът в София е част от United II Alive и ми идва малко като дежавю. "Тиквите" се събраха за Pumpkins United в същия състав преди 5 години.

На една сцена отново имаме емблематични бивши членове от различни периоди на групата, както и настоящи. Съставът за шоуто се състои от седем музиканти. Тук е китаристът Kai Hansen и вокалистът Michael Kiske, включително настоящият певец Andi Deris и китаристът Sascha Gerstner. Тоест, реално съпреживяваме всички песни в така да се каже оригиналния им вид. В кюпа на обединените тикви "Рumpkins United са: Michael Kiske – вокал; Kai Hansen – китара; Michael Weikath – китара; Markus Grosskopf – бас; Andi Deris – вокал; Sascha Gerstner – китара и Daniel Löble – барабани. И така минало, настояще и бъдеще се сливат в едно. Не само заради хронологията на участие в проекта на посочените лица, а и заради факта, че песни отпреди 30-40 години са от миналото, но се свирят и днес и ще продължат да живеят за в бъдеще. А също и защото българският фен, пък  и метъл феновете по цял свят по принцип си държат на старите неща, на класиките. Изобщо не е трудно да се предположи, че ще пренесат миналото и в бъдещето.

И така, същото това грандиозно шоу, на което станахме свидетели през 2017 година, ще се повтори в четвъртък вечер – мястото на провеждане, екраните с прожекции, светлини, постановки – всичко е тук. Този път обаче има още една банда, но като че ли по-малко хора. Не че арената не е пълна, но събитието не е с вид на разпродадено както тогава. Обаче ентусиазмът в публиката, куфеенето и надпяването с тримата вокалисти си е същото.

Когато Hammerfall са вече стъпили на сцената, тълпата започва плавно нараства. Групата от Швеция и сега не е пренебрегната от феновете и има много юмруци, вдигнати във въздуха. Хвърчат ли, хвърчат чукове – "Hammer Оf Dawn", "Let Тhe Hammer Fall", "Hammer High"... Чукът на Тор е и на бекдропа отзад. Епичният им метъл е поднесен със съответните стойки и заигравки с феновете. На "Last Man Standing" въвличат дори и мен. Все пак шведи са, как да им откажа, ха-ха. Всъщност, вероятно голяма част от хората припознават любимците си Sabaton в дадени моменти, а те са си отгледали вярна армия у нас с многобройните си посещения. Сега обаче на сцената се вихрят Hammerfall. Уж ги изпращаме с "Hammer High", но тътенът от скандиранията с името на групата ги връща и изкарват онзи танцувален хит "Hearts Оn Fire" от албума "Crimson Thunder" (2002). Дали на публиката ще ѝ останат сили за предстоящия двучасов маратон с, както сме свикнали да ги наричаме, немските хеви метъл законодатели Helloween?

Ами не само, че ще има сили, а дори ще е със запален фитил след тяхното представяне, за да избухне по време на свирнята на хедлайнърите. Защото когато пламъкът на хеви метъла гори в сърцето ти, земното притегляне не играе много-много. Тази приповдигнатост ще се задържи и прогресира и през идните два часа.

Разпускане, скриване на сцената с брандирана завеса и мравунякът се раздвижва. След 20-ина минути обединените вече 5 години хелоуинци изскачат на сцената. Напомпани с адреналин, с добре научен урок и готови за поредния лайв като по учебник. Helloween е добре смазана немска машина, от която предприемчиви бизнес екипи знаят как да изкарат най-доброто.

Дошли са пак да предложат този пипнат и добре опакован продукт и на българския пазар. Междувременно през юни 2021 година извадиха и нов албум, кръстен простичко "Helloween" на името на групата. Именно с композиция от него започват изпълнението си. "Skyfall" е 12-минутна песен с препратки към "Keeper"-а и на нея тримата вокалисти Michael Kiske, Kai Hansen и Andi Deris атакуват с микрофоните един след друг.  Вероятно заради албумите, които са записани с него и заради самия му глас, на мен най-много ми допада Michael Kiske. Много вероятно и да е някакъв прастар сантимент също. Макар и не първа младост, музикантите са във форма - с изтупани метъл униформи, по които не личат следи от ръжда. Защото истинският закален метъл ръжда не хваща (само отвътре, ако пие вода, ама тая тъпа смешка я знаете...)

Първата част от сета е завзета от нови песни, чакаме си старите. Ето например "Future World" ("Keeper Оf Тhe Seven Keys: Part I", 1987), която е четвърта поред и една от най-разпознаваемите песни на знаменитата банда. Мешат нови парчета със стари класики и трябва да си глух и сляп, за да не ти стане ясно, че народът се кефи двойно повече на "вехториите" в репертоара. Аз също, но не го казвам заради лични пристрастия. Готино е обаче когато парчетата са изпълнени от двама певци - "Forever Аnd One (Neverland)" с Kiske и Deris например. А далеч по-яко е, че още около 7-8 хиляди гласа припяват. Светлините от телефони, които са вдигнали хората в тълпата, карат залата да изглежда като ясно небе, обсипано с ярки звезди. Абе, добра публика, кой не би искал такава... От тук-до края ще са (почти) само най-обичани хитове, така че палят на пълна газ на "Dr. Stein", "How Many Tears“ и още една от две (уж за бис) "Keeper Оf Тhe Seven Keys"... Ясно ни е, че ще има и трети - вече последен, бис и знаем, че това ще е "I Want Out" от втората част от фаворита на всички - "Keeper Оf Тhe Seven Keys, Pt. 2" (1988).

И ето го гранде финала - с дъжд от хартийки и истерични викове за чао. Истинският хеви метъл издържа на всякакви условия, а тези тук стискат здраво миналото.

За да го има метълът и в бъдеще.

Снимка Орлин Николов - Orleff