Когато чуе песента "Metal Heart" на Accept, всеки истински метъл се разтапя.
Защото знае, че тя е писана за него. Това е визитката и на легендарния фронтмен на групата - Dirkschneider. В четвъртък вечерта бе поредното му гостуване у нас - сега по покана на "София Мюзик Ентърпрайсис". Както се и очакваше, метъл иконата напълни зала "Универсиада" и това си беше един разпродаден концерт, макар да не бе официално обявен като такъв.
Шоуто на обичания от много поколения хеви ветеран този път обаче е част от едно по-специално турне – обиколка, на която той за последен път изпълнява класиките на титулярната си банда Accept, към която вече мостовете са изгорени и няма връщане назад. То върви под надслов Back To The Roots Tour 2016 и трябва да благодарим на стабилните промоутъри, които се погрижиха то да мине и през София.
За подкрепа на този тур Удо води две банди, които чудесно пасват на цялата атмосфера. Това са наборите Palace, чийто хеви метъл се кльопа също толкова добре, колкото се и пие бирата, докато тълпата превзема трибуните, подиума, преддверията. Изобщо - плъзва из цялата зала още със старта на шоуто.
Макар непозната на публиката банда, Palace се радва на активна подкрепа и хедбенг на първите редове. Anvil излизат пред вече добре загрята тълпа. Минали са десет години от предното им гостуване у нас и хората ги гледат едва ли не с кравешки мокри погледи. Радостта е голяма и от двете стани на бариерата, която дели нещо, което всъщност е едно цяло – Anvil и техните фенове. Срещам Мария от Rampart, която свири с нейната банда с Anvil и Udo на няколко дати в Швеция преди около 3 седмици. Говорим си за изживяването и ми става хубаво как нещата могат да се случват, стига една банда да има топките да действа.
Та, обратно към Anvil. Канадците свирят много наточени. Раздават се и хеви метъломерът удря тавана. Но какво ли друго може да се случи, когато те са на сцена? Това са Anvil. И, както казва, и заглавието на актуалния им албум: "Anvil Is Anvil". Трудно е да се каже на коя точно песен от сета им "размириците" долу са най-шумни, но "Metal On Metal" обира овации, на които всеки артист би се разтопил от кеф. И, макар триото да получава това от 80-те насам, видимо музикантите се трогват. "Трупането на години е неизбежно, но остаряването е по избор!", изстрелва съвсем на място енергичният фронтмен Steve "Lips" Kudlow. Е, няма как да съм по-съгласна. Той го казва, разглеждайки публиката, като констатира присъствието на вече оплешивели хора, беловласи, всякакви... Нема да се плашите, за това непреходно изкуство метъла няма възраст.
Всички, които са в зала "Универсиада", вероятно го знаят. От хлапета на по 7-8 годинки до дядовците им на 60 и кусур. Макар събитието да не е от типичните за семейни сбирки, се забелязват доста фамилни компании. Предполагам, са били и на концерта на Удо в зала "Христо Ботев" на 16 ноември 2011, който беше увековечен със запис и влезе в историята под името "Live In Sofia" (2012).
Дори банерът на сцената да крещи: Dirkschneider, никой не скандира "Диркшнайдер!", а "Удо! Удо! Удо!". Всичко в залата пламва, когато сред сценичния дим се подава дребната набита фигура на мъжа с уникална бленда на гласа – Удо. Чувството да видиш така единна публиката и така шумна от начало да край на шоуто, е много приятно. Отпадат въпросите защо изпълнител от такава величина е избрал да запише свой концертен албум у нас. И този концерт - макар да не се записва, е също толкова шумен, също толкова специален. Сетът е подбран прецизно без парчетата от периода с Accept да натежават, но и без да е забравено всяко едно парче или направо да си го кажем - всеки един химн, който Удо е изпял с тевтонците. Тук са "Princess Of The Dawn", "I’m A Rebel", "Restless And Wild"…
Има много стойки. Минути на индивидуални изяви на инструменталистите, разпявания с публиката, всичките типични закачки за едно класическо хеви шоу. Това продължава над 2 часа и не може да се каже, че има апогей – през цялото време е нажежено.
Между тези в биса са и железните класики "Fast Аs A Shark", "Son Of A Bitch", "Balls Тo Тhe Wall" и, разбира, се "Metal Heart".
Е, това е то – поредният концерт на Удо в София, който е сякаш сто години на сцена, но е неоспоримо доказателство, че металното сърце ръжда не хваща.
Снимки - в секцията "Галерия".