Шведските дет ветерани Хипокриси (Hypocrisy) са една от малкото групи, които обичат да посвещават текстовете си на темите за извънземни същества.

Но състоялият се снощи в София техен концерт може да бъде окачествен преди всичко като триумф на това чисто човешко изкуство, наречено „музика”.

Събитието беше специално не само като първо гостуване на многоочакваната в родните ширини и дължини група, а и защото – както ви бяхме съобщили по-рано – тя бе обявила, че ще запише изпълнението си за концертно DVD. Този факт допълнително повиши очакванията за шоуто. Но след близо двата часа, прекарани под звуците на Петер Тегтгрен (Peter Tägtgren) и компания, мога спокойно да заявя, че всички очаквания бяха повече от удовлетворени.

Мястото на концерта – клуб "Blue Box". Порядъчно претъпкан предвид това, което предстои да се случи. Организаторите от "Most Оf Evil" за пореден път проявяват завиден професионализъм – всичко тече гладко и подредено. В началото тълпата стои предимно пред залата; влиза лежерно; като че ли не се усеща патосът на предстоящото събитие. Сетлистът (евентуалният?) лежи до пулта за смесване и успявам да надзърна предварително.

В съгласие с идеята концертът да се запише за издаване, няма подгряващи групи или специални гости. Всички са тук за Хипокриси. Скоро разбирам, че лежерната атмосфера е просто сподавено напрежение. Показването на камерите и насочването им към публиката предизвикват ентусиазъм. Нетърпението расте. И когато четиримата излизат на сцената, всичко изригва.

Сега разбирам защо у водача Петер се е зародила идеята да снима DVD в България след концерт тук на другата му група Пейн (Pain). Публиката пее, реве, заглушава групата, мята ръце и глави. Направо е радост да гледаш такъв отклик. Това е и смисълът на концертите, биха казали някои, – случването на живо съучастие на изпълнители и слушащи в музиката. А връзката между двете страни тук е съвсем лична, както проличава от скандиранията „Пешо! Пешо!”. Самият фронтмен често бива възпрепятстван от силни овации, когато прави опит да обяви песен или да сподели нещо друго. След няколко вълни „Хипо-криси! Хипо-криси!” усмивката не слиза от лицата на групата.

Да дойдем и на самото изпълнение. Хипокриси започват логично с първите две парчета от новия си албум “A Taste Оf Extreme Divinity” (2009), излязъл в самия край на миналата година. “Valley Оf Тhe Damned” дава ударно начало, а “Hang Him High” показва разчупена структура. Когато идва време за знаковия химн “Fractured Millenium”, се оказва, че парчетата на Хипокриси са изключително певки – нещо, което може би не бива да изненадва.

Нататък са “Adjusting Тhe Sun” и “Eraser”. По-праволинейното дет-метъл древно минало на групата (1992-3) е почетено с мелачка от “Pleasure Оf  Molestation”, “Osculum Obscenum” и “Penetralia”, по време на която в публиката ври и кипи. Сетне - ново припяване на епичните и някак тъжни “Apocalypse” и “The Fourth Dimension”. В изпълнението, разбира се, присъстват и класики като “Killing Art” и “A Coming Race”, а последният албум е почетен с още една песен – енергичната “Weed Оut Тhe Weak”. Основната част от репертоара завършва с тържествената “Fire I The Sky” от “Into the Abyss” (2000).

Тук е мястото да споменем нещо, което, вероятно, се разбира от само себе си. Групата свири като едно цяло и предлага технически перфектно изпълнение. Петер убедително демонстрира разнообразния си вокален стил, забивайки и немалко от китарните сола. За мен лично беше удоволствие да гледам барабаниста Хорг (Horgh), познат и от епичните Имортал (Immortal), с типичния му изключително стегнат и строг стил.

Естествено, наелектризираната публика нямаше да остане доволна с толкова. И съвсем логично Хипокриси излязоха за още няколко песни. Тържествено под меланхоличните звуци на началните тактове на “The Final Chapter”. Последва бързата “Warpath” от предпоследния албум на групата “Virus”(2005). За да приключи всичко с тоталния хит “Roswell 47”, на който публиката вече наистина беше извън себе си.

Изобщо, с изключение на подредбата на песните в биса, сетлистът не се различаваше от изсвирения през досегашната част от европейското турне на Хипокриси.