Огнян Касабов:
Коравият музикален живот на столицата бе обогатен със снощния съвместен концерт на полските дет метъл ветерани Вейдър (Vader) и шведските специалисти в екстремно бързия блек Мардук (Marduk), организиран от "Most Of Evil" във вече прословутата с подобни изяви зала на столичния клуб "Blue Box".
С добавката на трите подгряващи групи - Паст Ридемпшън (Past Redemption), Sinate и Mastic Scum, събитието се превърна в 5-часово екстремно наказание – радост за специализираната публика.
За Вейдър това е трето гостуване в София (предишните бяха през 2004 и 2007), а Мардук се отчетоха за пръв път у нас само преди година. Броят и поведението на публиката вчера недвусмислено сочеха, че този факт не е повод за стихване на ентусиазма. И двете водещи групи имат своите убедени привърженици у нас и, разбира се, с основание.
Събитието започна броени минути след обявения начален час 19.00 и изобщо организацията на концерта беше точна, ненатрапчива и експедитивна, което със сигурност допринесе за качеството на преживяването. Първи, пред все още съвсем логично, но все пак за съжаление рехавата публика, се представиха българите от Паст Ридемпшън с кратък и стегнат сет. Нататък – след минимално кратка пауза – сцената зае непознатата дотогава за нас група Sinate. Тези хора са от Нова Зеландия и пътешествието им за европейско турне някак респектира. Респектира и музиката им, която - ако и да е подчинена на една дет метъл логика, е с подчертан вкус към траш рифовете и ясно изразено чувство за динамика. С оглед на броя на участниците, времето им е редуцирано до 20-30 минути и след кратка пауза под прожекторите скачат комшиите-австрийци от Mastic Scum. За още половин час сме заляти от модерен дет с привкус на грайнд.
Както отбелязахме, за Piotr Wiwczarek и компания от Вейдър това бе трета изява на родна земя. Първият им концерт датира чак от „далечната” 2004 в апокрифния летен театър зад Семинарията, когато подобни събития все още рядкост.
Надеждата, че ще открият концерта си с интрото “Between Day Аnd Night” от предишния им албум (“Impressions In Blood” (2006) не се оправда, но все пак то присъства по-късно в програмата заедно с последвалата “Shadowfear”, може би една от най-добрите им песни в последните години.
Логично наблегнаха повече на последния си албум “Necropolis” (2009), което не е никаква загуба, защото проектът си е доста добър и типично Вейдърски. “Never Say My Name” – една от най-свежите изненади от актуалната им творба - за щастие, бе сред изсвирените парчета. Разбира се, Вейдър не пропуснаха да ни разходят и по-назад из творчеството си с “Wings”, “Black Тo Тhe Blind” и други класики.
Жалка бе липсата на вентилаторите, които на предишния им концерт - пак на същото място, епично развяваха гривата на китариста, но явно поляците бяха решили да не се повтарят излишно. Така или иначе, започналото още при подгряващите пого доби внушителни мащаби и не стихна до края на вечерта.
Въпреки че в качеството си на ко-хедлайнъри свириха по-малко от час, поляците се представиха на обичайното си високо ниво (надали и някой е очаквал друго). Звукът също бе ако не перфектен, то най-малкото достатъчно добър. Чисто новото попълнение в групата – китаристът Marek Pająk забива невероятни сола и естествено се вплита в китарния двубой с Piotr.
При все това, навярно напълно обяснимо с оглед на крайно стегнатия им график (все пак имат концерти всеки ден), Вейдър изглеждаха и малко поуморени. Вокалистът и лидер Piotr въпреки възрастта си (роден 1965, първите им демота са от далечната 1986) продължава неспирно да доказва защо неговите момчета са една от най-утвърдените полски групи на екстремната метъл сцена. Както и въобще една от най-силните дет метъл групи в днешно време.
Радослав Марков:
След окончателното прибиране на Вейдър под овациите на благодарната публика, сцената закономерно премина в режим подготовка за затварящите вечерта Мардук. Ако сетът на първите ни се видя може би прекалено кратък, то подготовката на вторите ни се стори вероятно прекалено продължителна. Всъщност 40-ината минути, които изтекоха, са нещо съвсем нормално, но те като че ли идеха да подскажат, че макар и двете групи да са поставени като ко-хедлайнъри, то все пак – заслужено или не – акцентът някак трябва да падне именно върху Мардук.
Ние обаче предпочитаме да мислим, че те са били забавени от Сатаната, който ги е сдобил с победни оръжия. Или поне така започна тяхното, хм... изпълнение (“With Satan Аnd Victorious Weapons”). Взривното начало премина към по-епичната и мелодична (за стандартите на Мардук последното може би е неприлична дума) ранна “On Darkened Wings”, за да избухне отново “Into Utter Madness” – централно парче за актуалния албум “Wormwood” (2009), в чест на който е настоящото им турне. Картечните откоси (клишето е необходимо, все пак става дума за стандарт!), на “Blooddawn” убедиха всеки, който – според нагласата си – се е изплашил, отвратил или очаровал от прословутото извержение “Panzer Division Marduk” (1999), че може и по-брутално.
Изобщо, цялата група заслужава адмирации за интензивното и убедително представяне на материал, който сам по себе си е достатъчно интензивен. Барабанистът Lars Broddesson показа не само издържливост, но и завидна техника. Сценичното присъствие на вокалиста Mortuus има своята слава и тази вечер присъстващите не избегнаха неговото злокобно влияние. Шумовите интерлюдии между песните допринисоха за атмосферата, а звукът бе съвсем ясен и балансиран. Неортодоксално, голямото размазване лично за нас настъпи при бавните "The Leveling Dust"и "To Redirect Perdition".
Някъде тогава открихме и че вече няма бира, а и концентрираният алкохол също е към края си, което говори за настроението на присъстващите. Формално, Мардук завършиха с класиката "Wolves". За да се върнат бързо за очаквания бис - "Panzer Division Marduk". Може би доброто посрещане ги стимулира да излязат повторно и да сложат край на ритуала с "Тhrone Оf Rats".
Накратко, богат и професионално проведен – както от изпълнители, така и от организатори – концерт, за любителя на по-екстремния метъл.