Прожекцията е в рамките на 15-о издание на международния "София Филм Фест" 2011.
Лентата е инспирирана от американската инди рок банда The Decemberists.
"Аз съм на 29 години и съм професионална режисьорка. Запазих зала за концерт още преди да седна зад барабаните и моята група още не съществуваше", казва Ковачевич. По думите й филмът проследява целия процес – от идеята, през организирането на прослушването, сформирането на състава, усилията й да се научи да свири на барабани и самата изява.
"Това е филм за сбъднатите мечти. И за спечелването на битката срещу себе си! Искам да благодаря с този филм на американската група The Decemberists, чиято песен "I Was Meant For The Stage" (от втория й албум - "Her Majesty" (2003) (б.р.) ме вдъхнови", обяснява Ковачевич, която е и сценарист на документалната продукция. Оператор - Пабло Феро Константинович. Музика - Winters Of Fiction, текст - The Decemberists.
Следващата прожекция на "Роди се звезда" е в Дома на киното от 16.15 ч. на 14 март, понеделник.
Начело на групата е Колин Мелой - вокалист, китарист и основен текстописец на "декабристите".
Причудливата комбинация от музикални инструменти създава причудлива комбинация от стилове – инди, поп, рок, фолк, прогресив... Групарите приличат на шайка пирати с китари, като не бива да забравяме мултиинструменталиста Крис Фънк и разбойничката Джени Конли, на която не могат да се опрат никакви клавирни инструменти – като се започне от пиано, премине се през хамънд орган и се стигне до акордеон.
"Тръгнахме като на майтап, беше забавно. Започна весело и продължихме по пътя, по който бяхме поели", признава басистът Найт Куеъри.
Петимата от Портланд, щата Орегон, са уникални в много отношения. Те са първата група, която – през март 2005 - разпространява видеото към песента си "16 Military Wives" чрез BitTorrent.
Колин Мелой и неговите смели декабристи звучат като почерпени свирачи на акордеон и бузуки, облечени като герои от американската Гражданска война, които по ги бива да правят кавъри на Мориси и да изпълняват британски фолк, пречупен през рифовете на Лед Цепелин (Led Zeppelin).
От тях продължава да струи нещо шейсетарско и ретро, но толкова размесено измежду другото, че няма как да не ти стане приятно да откриваш по нещо вълнуващо във всяко следващо парче и от актуалния им диск "The King Is Dead" (2011).