10 февруари. Студ сковава столицата в петъчната вечер.

Малко повече от 250 човека рискуват уюта на топлия дом и се озовават в клуб The Box, за да станат част от едно важно начало. Началото на първото европейско турне на метъл/хард кор банда от КливлъндИнтегрити (Integrity) в новия й състав, на завръщането на една легенда. След няколкогодишна пауза, странният индивид  Дуид Хелиън събира наново състав за, както се оказва, собствения и съвсем личен проект, Интегрити, който бе замразен за известно време. Междувременно се е преместил да живее в Белгия, работил е над графичния дизайн на много банди, но не е спрял да вади разни продукции с логото "Интегрити" в разни компилации и сплит издания. Единствената дупка е в периода от 2005 до 2008 и явно там някъде е критичната точка за него в личен и професионален аспект. Но знае ли човек. Нерядко медиите го определят като мистериозен и загадъчен, а фактът, че екстровертът от сцената се превръща в интроверт извън нея, обърква още повече така или иначе беглите ни представи за него.

Едно е сигурно обаче. Той е новатор, той е талант, той е специален. Той е Дуид Хелиън, и, макар да не познаваме изобщо музикантите (а и от чиито имена дори не се интересуваме), които е поканил, за да възкреси проекта, най-важното е, че той е тук. Отново! За да ни представи на живо своите апокалиптични видения. Без страх, без срам, без цензура.

Но какво всъщност се случи в онази вечер…

Домакин на събитието е The Box на неговия нов адрес и, слава Богу, но не заради проститутките на разположение в този район на столицата, а защото числеността на свидетелите на това знаменателно шоу надхвърля 250 човека, а капацитетът на заведението тук вече би понесъл още поне петдесетина отгоре.
 
Няма как да не отбележа, че при първото гостуване на Дуид и ко. в България през 2003 имаше поне два пъти по толкова (а даже и три) присъстващи. Славни времена бяха… Тогава Военният клуб приюти това доста необичайно и екстремно за статуса на тази институция събитие. Общото между двата концерта са Дуид и Вендета (Vendetta) като подгряваща банда (макар и в по-различен облик), както и организаторът им. И с това горе долу се изчерпват приликите, защото и лицата в публиката оттогава досега са значително променени.  

Първите нови обекти са Блeкмейл – новоизлюпена група, която може да се чуе нерядко в специализираното предаване Panic Attack на Александър Бояджиев (Last Hope) по "Тангра Мега Рок", но оттук нататък – просто неизвестна. И така, гаражно звучене и текстове на български изпълват първата част на купона. "Яж лайна" и "Дума след дума" са заглавията на песните, които остават в главата ми след тяхното представяне, но общо-взето това е. При всички положения е добре да излизат нови банди, хубаво е и, че Re-act винаги се стараят да им дават възможност за изява, а оттам нататък какво ще става с тях - само времето ще покаже.   

Тук следва пауза. Новата сръбска формация с членове от други по-стари банди - The Bridge, присъства само на постера, но не и на свирката в София (както е жаргонният израз за концерт в екс-Югото). Причините? Ами, предполагам могат да бъдат всякакви, но едва ли има значение.

И ако следващата банда ни крещи в лицето: "Това е краят на партито!", то ние не й вярваме, защото то тепърва предстои. Това е "Да посрещнем края" от последния албум на Вендета. Те надънват децибелите, а това би следвало да води до тъпкане пред сцената и полет на крака, ръце, обувки, портфейли и ключове; полет, така сполучливо наречен stage diving. Обаче не! Хората май се щадят за хедлайнърите. Дидо (познат и като Дикси) резонно прави забележка, като подмята че: "Това не може да е София, какво става?!", и закачката, поднесена под форма на заплаха, че няма да продължат да свирят, ако няма раздвижване, действа. Нещата си идват на мястото, а други - като споменатите крайници и аксесоари, го променят. Сцената сякаш е тясна за двете гърла на ВендетаШута и Дидо. И двамата с достатъчно силно лидерско присъствие се опитват да си "отстъпват" десетката - ако погледнем сцената като дартс мишена, и не оставят дупки в шоуто. И останалите от бандата са както винаги стабилни и с лекота редят песните от сета. Докато количеството пот в клуба набъбва. Скоро след това всички са "Надълбоко в боята" и други от актуалния албум "Време разделно".

Въпреки че Вендета ни мачкат с валяк, а може  би именно заради това, сме готови, да!
 
Дуид се промъква като призрак и от щанда с мърч се озовава на сцената. Докато се усетим, четиримата на сцената са подхванали "Incarnate 365", която прелива в "Rise", между които има време само за едно поемане на дъх. Там някъде вкарват още една, преди бавната, тежка и всяваща чувство на безнадежност "Dawn Of A New Apocalypse"! Това реално ли е? Осъзнавам, че е едва на следващата - пета песен, от сета, "System Overloaded", която всички в тълпата знаят и си "крадат" микрофона на Дуид отвреме навреме, за да го докажат. Ето така се прави. След още една- две кратки, усетени като шамар, е друга разпознаваема класика – "Judgement Day". Дуид е сдържан в говореното между песните, което контрастира като черно с бяло в сравнение с предишния лайф на бандата у нас. Тогава той доста пропагандираше, ако мога така силно да се изрязя, докато сега само сподели, че същият онзи концерт е бил един от най-яките му с Интегрити изобщо. Каза и че се радва да е отново тук. Реакцията на публиката потвърди недвусмислено, че чувствата са взаимни.

Той продължи да ни праща в дебрите на мрачните си мисли с "In Contrast Of Sin" и ни напомни защо Интегрити е "мразена" и "опасна" група с "ATF Assault" и "Lucifer Before The Day Doth Go". След товазвучи "Hollow", а пред сцената вече наистина не се диша. Видимо наедрял, но все така харизматичен, уверен и сериозен Дуид, се надвесва над тълпата, после отстъпва назад и с внушително изражение на лицето и добре подбрани жестове ни поставя под свое владение. Като някакъв черен магьосник.

"Micha (Those Who Fear Tomorrow)" не е средата на сета, както голяма част от хората в залата си мислят, а може би и чувстват, че би следвало да е така. Това не е средата, а 5 минути преди края на концерта. Дори след финала на изригващата "Abraxas Annihilation" е трудно да го повярваме, но факт. Това е краят на 60-минутно шоу с 15 песни в листата. Никакви бисове, никакво залъгване, никакви лигавщини. Няма хитове като "To Die For" и "Taste My Sin"…

Веднага след края на шоуто мрачната фигура, обута в натовски военни панталони, и лице, наполовина скрито от шапка в същия стил, слиза от сцената и изчезва от погледите на тълпата. Изнизва се като тънка нишка дим. И макар да предпочита вниманието към него да е по-малко, недълго след това се появява отново на щанда с мърч, за да продава двата модела тениски, стикер и няколко други артикула с логото на бандата, между които и специално лимитирано издание, което включва комикс, плюс два диска и още нещо, в изработването на който участва самият той.

Оглеждаме се втрещени и отказваме да напуснем мястото. Трудно е да си тръгнеш, когато си изпил един силен шот коктейл от мрачни настроения, апокалиптични видения, поднесен с един тежък, тежък метализиран хардкор с дарк чувството на сайкъделик блек метъл и много емоционални вокали. За да придобиете идея колко нетипична за хард кор сцената,(въпреки че се нарежда там), е Интегрити, само ще спомена, че отвъд повърхностния признак за това, а именно начинът, по който изглеждат, има и още много факти. Един от тях е този, че предстои да издадат сплит с норвежките блекове Gehenna и никога не са се имали, а и не са искали да бъдат част от т.нар. хардкор братство…

Славещ се с дълбоката си критичност и крайност в мненията и отношенията си с други представители на хомосапиенса, Дуид доказа себе си с предишното си гостуване у нас, когато бандата имаше достатъчно свободно време, за да изкара цял ден, шляейки се из парка до Паметника на Съветската армия и посещавайки дискотеки. Сега той отворено разменя реплики с всеки, който се "осмели" да го доближи, докато си купува нещо за спомен след концерта…

А ако тепърва се запалвате по Интегрити, посетете http://www.holyterror.com/, но на собствена отговорност, както предупреди самият мистър Дуид Хелиън (Dwid Hellion), собственик на лейбъла с това име, който издава банди като Pale Creation и Blind Тo Faith… А също обеща, че пак ще се видим.

Но дано не е след десет години…