Джино и компания наистина едва издържаха ограниченията срещу COVID-19 да отпаднат окончателно и да започнат отново да концертират по света и най-вече в Европа и на Балканите.
Не само защото част от групата е родом от тези географски ширини, но и защото очевидно тук се чувстват съвсем в свои води. По принцип има цяло течение американски музиканти, което се занимава с балканска музика, но както Вал Кьосовски ми каза по време на първата ни среща през далечната 2006 година, : "Много добри са, но им липсва солта, липсва им усещането за страдание". Е, на големите музиканти от Kultur Shock това не им липсва ни най-малко. Даже и на не-балканците в бандата.
Но кои са те всъщност накратко ? Група имигранти от Балканите, избягали я от кланетата на войните, я от икономическата немотия, я и от двете заедно и срещнали алтернативни и авангардни американски (и не само) музиканти от различни части на САЩ, но в алтернативния и от край време разкрепостен северозападен Сиатъл. Започнали през праисторическата вече 1996 година с откровено яростни социални текстове и луда музика, съчетаваща предимно балканския фолк с гнева на пънка, тежестта на съвременния метъл и веселяшкото купонджийско намигване, те продължават и досега вече цели 27 години. Някои от основателите са поостарели, но повярвайте, това не им личи по никакъв начин.
Поредният концерт на наистина мултиетническите Kultur Shock беше организиран от Stroeja, специализирали се отдавна в концерти на подобни музикални амалгами, каквито са и босненците от Dubioza. Достатъчно голямата Главна зала на клуб "Пиротска 5" отваря врати още в 20.00 ч., а малко след 21.00 ч. на осветената сцена излиза подгряващата група Erick And The Wordly Savages. Избрани не от българските организатори на концерта, а от самите хедлайнъри за подгряващи на първата половина от турнето им No Nostalgia Tour, започнало на 3 април в Солун и завършващо в Рим на 1 май. Какво представляват те – ами симпатична фолк-пънк банда, предвождана от заселилия се в Белград канадец Ерик Мът и предлагаща ни по-скоро англо/келтски отколкото балкански фолк-рок, въпреки че доста надарените музиканти към края на изпълнението си изсвириха и няколко типични джипси мотива. С две думи - приличен колектив, който не предлага нещо кой знае колко оригинално. Но пък добра и весела команда (не забравяйки и някои доста мрачни текстове на фронтмена Ерик относно хорското и лично всекидневие), със съответното умее да загрее публиката за очакваните от всички хедлайнъри.
А те излизат малко преди 22.00 ч., за да разтърсят зажаднялата вече публика доста ударно. След това идват и приветствените думи на Джино към софийската публика, изпълнила главната зала на "Пиротска 5". Момент. Кои са Kultur Shock в момента?. Преминали през много и различни музиканти в редиците си очевидно ядрото на групата са неповторимият певец и перкусионист, босненски сърбин от Сараево Сърджан "Джино" Йевджеевич, напуснал родната Босна в средата на 90-те години и изоставил популярния турбо-фолк за сметка на доста по-твърдите ритми и гневни социално-политически текстове, но не забравил и произхода си и типичното балканско народно пеене. Валери (Вал) Кьосовски, китара и вокал, родом от София, България, брат на барабаниста на Контрол Оги Кьосовски и напуснал нашата страна също през 90-те. Лично аз съжалявам за напускането на Марио Буткович, невероятен китарист, родом също от Босна, но хърватин по произход, но не мога да не аплодирам първо други двама невероятни музиканти – роденият в Индонезия, иначе от Сиатъл басист Гай Майкъл Дейвис и изключително музикански звучащият барабанист Крис Стормкуист, тръгнал от нюйорската сцена. Не на последно място - невероятно оригиналната Ейми ДеНайо, ангажирана и в редица авангардни проекти – кларинет, саксофон, всякакви духови инструменти и вокали, както и последното попълнение в състава – младата 27-годишна гъркиня от съседeн Солун Елени Гуветас на цигулка, а също и вокали, с която за първи път сиатълските балканци се появяват пред родна публика. Лично за мен достоен заместник на предишните цигуларки Парис Хърли от Аризона и Мати Нобъл. Още повече че в Солун разбират добре не само гръцките, но и останалите балкански мотиви. Да се върнем обаче на главното действие.
Kultur Shock се развихрят със старите хитове "Zumbul" и невероятния "Sheitan” от албума "Ministry Оf Kultur", преди който Джино обяснява за дяволските примамки в живота. Пред сцената започва да се развихря яростно, истински пънкарско пого, а Джино подема една от централните теми в творчеството на музикантите, а именно за мигрантите (каквито са част от самите тях) и тяхното неприемане въпреки флирта с екзотичните култури. Заявява също и че има да каже само две думи относно национализмите и войната като цяло, а именно "Fuck The War!”"преди групата да подеме невероятните "Country Muhhamed" и "Build А Wall", преплетена с мотиви и от българското "Ганкино хоро" и други южнославянски мотиви. Следват още благодарности към публиката не само, но и затова че всички сме помогнали на тази уникална група да оцелее през тези години, както и призив към новите поколения да не се поддават на ограничения национализъм, водещ до омраза и в крайна сметка, войни. Нататък - обичаните от публиката "Istanbul" и "Sarajevo", освен всичко друго - и родният град на Джино. Времето напредва, но бандата не смята да прекъсва невероятната атмосфера на микс между политически послания, социална ирония и невероятна веселба. Ясно личи колко много се кефят на публиката в София, а и ние не ги разочароване. Още малко народни тракийски ритми, в които Елени Гуветас се вписва много добре!. Все пак музикантите са вече леко уморени, след като Джино на няколко пъти е плувнал в пот, а и след импровизациите с уста и разпявка на публиката от страхотната Ейми Денайо. Валери е впечатлен от познанието на софийската публика на някои народни текстове и не пропуска да ни покани на афтърпарти в "Строежа". Отново благодарности от страна на Джино и групата към организаторите и като че ли всичко върви към своя край, часовникът вече показва полунощ, но нима сме очаквали купонджийска тайфа от ранга на Kultur Shock да си тръгне просто така? Още няколко биса, сред които и обичаната от всички "Hashishi", чак тогава концертът наистина приключва. Но не и преди Джино (на снимката) да заяви, че обича и винаги ще обича да се връща в София. А Вал да сподели, че ние сме бъдещето на България според него.
За разлика от някои други групи в това направление, никога не съм се съмнявал във възможностите на Kultur Shock, нито съм си мислел, че ще отстъпят по посока на комерса. Просто нито възгледите, нито нагласите, нито невероятната емоционална енергия на музикантите, нито интелигентността им биха го позволили. Музиката на тези емоционални хора наистина идва от много дълбоко. Както в споменатата вече далечна 2006 година, Джино и Валери заявиха, че не можеш да правиш добра музика, ако няма страдание, ако следваш монотонен начин на живот и ако, научавайки житейския си урок, не свириш винаги като за последно. Тогава ми казаха, че особено ние, на Балканите, трябва да знаем какво е усещането, че всичко може да свърши утре. Е, войните никога не са били само на Балканите и за съжаление и в момента не са. Но Kultur Shock и този път свириха като за последно. В тази група наистина има невероятна дълбочина, отстояща много надалеч от всякаква поза и комерсиалност. Надявам са винаги да е така. Но се надявам и да имаме още много следващи срещи. С готовност ще ги очаквам. Защото свиренето им никога не е едно и също и изненади винаги има.
Успех в настоящото им турне!
P.S. В момента Kultur Shock вероятно се раздават до безкрай в родния на Джино и толкова изстрадал Сараево....
Снимка: Драгомира Иванова