Американският рок музикант, автор на песни и изпълнител Марк Ланеган (Mark Lanegan) издъхна на 57-годишна възраст във вторник. Това беше съобщено чрез неговия акаунт в Twitter, цитиран от световните агенции.
"Нашият любим приятел Марк Ланеган почина тази сутрин в дома си в Киларни, Ирландия. Обичаният певец, автор на песни и музикант беше на 57 години", се казва в публикацията. Преди няколко месеца в интервю за Consequence, той разказа за тежката си битка с Ковид-19, по време на която е бил в 3-седмична кома и временна загуба на слуха.
Идолът, който записваше често под името Dark Mark, остана в историята най-вече с групата Скрийминг трийс (Screaming Trees). Неговият продран баритон и мрачна лирика я трансформираха в емблема на ранната гръндж сцена в Сиатъл. Работил е и с Queens Of The Stone Age и The Gutter Twins.
Марк Уилям Ланеган основава Скрийминг трийс в родния си град Елънсбърг, щата Вашингтон, през 1984 година. Групата в никакъв случай не се доближава известността на Нирвана, Саундгардън и Алис ин Чейнс, но фронтменът, който е още композитор, китарист и кийбордист, се сдобива с огромна лоялна фен-база. През 1992 година квартетът постига огромен триумф с албума "Sweet Oblivion" и сингъла "Nearly Lost You", включен в саундтрака на кинохита "Любовни квартири" на Камерън Кроу. От 90-те години Ланеган се насочва главно към соло кариера. Той беше много близък с Кърт Кобейн, който се самоуби през 1994 г. на 27-годишна възраст, както и с американския готвач и публицист Антъни Бурдейн, който също се самоуби през 2018 г. Марк се премести в Киларни през 2020 година, където и се зарази с COVID-19. Ланеган разказва за битката си с инфекцията и своята дълга борба със зависимостта от алкохол и опиати в биографичната книга "Devil In A Coma" ("Дявол в кома").
Творчеството му, което нищи теми, сред които престъпност и пристрастяване, се лута между тъмнината и светлината. А Червеният кръст може да използва гласа на Марк Ланеган, за да накара хората да спрат пушенето. И има защо – Ланеган е на хероин от тийнейджърските години, минал е през затвора, бил е бездомник и е влизал многократно в клиники за изчистване. Трудно е обаче да се плува из неговите зле осветени потоци на нещастието. Текстовете му са пълни с отчаяние, дребнаво насилие, кофти наркосделки и провалени любовни афери, а музиката около тях е красива и привлекателна по онзи леко мръснишки начин. Малко неприятно е, че колкото повече слушаш парчетата, толкова повече ги чувстваш уморени. Но това е точно като по начина, по който Ланеган ги припява. Саундтрак за късната вечер на голямата безпътица.
"Всички искаха да пуснем албума, за да започнем да печелим от "Sweet Oblivion" - разказва Марк Ланеган в интервю за списание "Ролинг Стоун" през 1996 година, което беше поместено в книгата "Всички обичат Сиатъл" ("Everybody Loves Our Town") (в България чрез изд. "Симолини") - Времето беше абсолютно подходящо, но музиката не беше, затова си помислих: "Знаете ли какво? Не си струва." И причината бях аз. Не се чувствах в играта, не усещах ангажираност, бях там, но не влагах нищичко от себе си в това, което правех. Просто нямах сили. След всички турнета, а и поради някои лични проблеми, не ми беше останало нищо, което да дам. Бях празен. Опитах, но накрая резултатът беше скапан".
"... Никой не иска да приеме - продължава Марк, - че в някои ситуации всъщност се нуждае от помощ. И колкото по-умен е човек - а аз не съм толкова умен, и колкото по-твърд е, а по онова време се имах за много як, в толкова по-големи неприятности се забърква. Най-големите умници, които познавах, вече не са сред нас, защото вярваха, че сами ще си проправят път през немислими ситуации. А яките пичове постоянно ги бият и някои просто не оцеляват."
Снимка: Marca