Да, точно така – Kataklysm e метъл машина и се убеждавам в това за пореден път в четвъртък вечерта, когато дет метъл класиците от Канада свирят в Mixtape 5.
Датата е част от турнето Monster Double Header. Те самите са си двуглава ламя, но в случая под шапката с това наименование върви обиколката им със Soilwork. Този, които е съставил пакета, има странно усещане за съчетаване на поджанрове в метъла, но пък такъв тип коктейли може и да се кльопат. Поне у нас изглежда да премина успешно. Пълен клуб, движение на масите навън и навътре според личния вкус и избор между сетовете на бандите. И нищо негативно.
В пакета има още една банда. Преди повече от месец е съобщено, че тя няма да е Wilderun, както първоначално е обявено, а ще е Horizon Ignited, които гледахме наскоро у нас с Hypocrisy. В афиша са добавени и родните Deadscape, но два-три часа преди шоуто отпадат поради забавяне на чуждите банди с пристигането им от Букурещ, където са свирили предния ден. Неприятно, но пък те са в публиката все пак. Купонът не се отлага и за тях.
Така че без беге съпорт, започваме с Horizon Ignited. Финландците намериха свои последователи тук преди месеци и има кой да ги поздрави докато щъкат пред клуба преди шоуто. Не че някой е наясно със сетлиста им или е дошъл специално заради тях, но знае ли човек. Стараят се, народът се точи бавно по време на сета им и към 20.00 ч. вече има жица и мирис на метъл във въздуха.
Организаторите от Sofia Music Enterprises спазват графика и малко след 20.20 ч. Soilwork са на сцена. Кой да очаква такова бързо окопитване след трагичните събития в групата през миналия септември... Но ей, на, - духът на рок-ен-рола дава тласък. От 1996 г., когато тръгват като банда, насам са натрупали доста заглавия в дискографията си, но и ранните им неща, и по-късните, не отключват у мен симпатия. Пробвам ги от време навреме, ей така за фенщината, щото нали са шведи, нали уж са мелодет, ама тцъ. Тайната съставка обаче, която носи онази необяснима магия на музиката, разкриваща се пред всеки индивидуално, явно е усетена от мнозинството присъстващи. Вижда се, че по-голяма част от публиката е тук най-вече заради шведите, а и редиците на куфеещите оредяват след края на шоуто на Soilwork. Съставът на групата е сменян през годините, но в случая интерес представлява скорошното присъединяване на китариста Simon Johansson, който идва на позицията, след като дългогодишния такъв на групата David Andersson напусна този свят през 2022 г. Simon Johansson гледах с групата му Memory Garden на Demon’s Gates Fest миналата година и ми достави повече удоволствие от това негово участие. Но така, де – той вече е постоянен член и на Soilwork.
Актуалният албум на Soilwork със заглавие "Övergivenheten" (Nuclear Blast, 2022) се превърна в последния, записан с него. Отдавна съм им изпуснала дирите, хронологията на албуми и парчета ми се губи, но свирят песни и от него, и се разхождат из дискографията си и тук-там разпознавам по някой хит, а очевидно не само аз, защото тълпата си пее с Björn "Speed" Strid доволно. Аз си преглъщам водата и си прихващам да си следя я барабаните, я баса, за да прескоча пеенето, ако може, де. Оглеждам се за някой инфлуенсър с вдигната табела с надпис "Престанете да слагате чисти вокали в тежкия метъл"! Този тук обаче вече официално не се води мелодет. Къде ти... Вече е модерен и прогресив, казват.
По-консервативните от нас стоически приемаме изпълнението им и си чакаме наградата – къртене с Kataklysm (на снимката). Те са хедлайнъри на вечерта и това ни е добре дошло.
Дори и тези 5 минути отклонение от програмата, с които трябва да се справим, минават бавно преди Maurizio Iacono и компания да излязат на сцената. Фронтменът е готов, бандата му също, а ние? Иска ли питане! Човекът работи и на бюро като букинг агент и в тази си позиция е бърз и директен. Та, дали заради това, че е и от другата страна в музикалната индустрия, или пък е окей така да се прави, за бандата му са пуснати т.нар. VIP пакети или специален meet & greet билет, който купува среща, снимка с музикантите, подписи, питие и още някакви там неща като пас, спортна мешка и прочее, но не и вход за самия концерт. Нямам представа какви пари са, защото не харесвам подобен подход, също и дали някой български фен се е възползвал от тази покана за празник с групата с лична среща по повод нейната 30- годишнина, която празнуват именно през 2023 г. Егати, толкова ли години вече станаха откак рутят сцени по света... и у нас!?
Maurizio Iacono – вокали от 1998 г. (и бас между 1991-1998), Jean-François Dagenais - китари (от 1991), Stéphane Barbe - бас (от 1998 г.) и James Payne – барабани (от 2020 г.). Това са тези добри музиканти, напомпани с адреналина на бруталния звук и адекватната публика.
Между другото, както знаете, дългогодишните му братя по оръжие са с него и в проекта Ex Deo (с изключение на барабаниста)... Истински съмишленици! В сетлиста има и стари, и нови песни, и... отказвам да влизам в дискусията първите два са топ и последните три не стават... Свирят зверски добре, с бързина, на границата на човешките възможности и болезнена за възприятията (на средностатистическия минувач). Обаче и тълпата е изрод до изрода, казано с любов и възхита. И група, и фенове се раздават.
Още отварящото парче "Push Тhe Venom" извиква дивашко дране по терена, безумен мошпит и здрав хедбенг, баш как си трябва. Як звук на гъделичкаща петите бруталийка. Направо се напукват от кеф, дет се вика. Следват "Guillotine", "Narcissist", "Underneath Тhe Scars". Другият ударен момент е "Where Тhe Enemy Sleeps...". Текстовете на парчетата са добре различими, отчетлива дикция, ей. А и смислово натоварени с послания за свобода, за сила на собственото аз и отстояване на себе си и значимото за индивида като такъв... Яка работа. Една след друга са "Manipulator Оf Souls", "To Reign Again", "The Killshot", "Outsider"... И естествено стигаме и до "Топ ъф дъ топс" хита "Crippled & Broken".
Горе-долу целият сет е ударен, да не кажете, че подбираме, обаче тази и споменатите по-горе като хитове изпъкват...После са "At Тhe Edge Оf Тhe World", "As I Slither". По-силна вълна на хедбенг има и на "In Shadows & Dust". Връхлита и "The Black Sheep", за да ни бъде казано, че тази, която иде, вече е наистина последната. "Blood In Heaven"! - и си е така действително.
Идва ми наум суперобразната реклама на ремонтно-строителни услуги, която гласи: "Кърти, чисти, извозва" и отдавна сме приели/присвоили като фраза-похвала.
Даваме я тук, за канадците.