След като разбрахме кой и кога ще започне да строи сцената за шоуто, в колко часа ще бъдат отворени вратите на стадион "Васил Левски", какво не трябва да носим със себе си в деня на концерта и колко точно охранители ще се грижат за нашата сигурност, дойде време за кулминацията на тази грандиозна подготовка.
Сорд, обаче, почнаха по-рано от предвиденото (и обявено!) - минутка преди 18:30 на сцената излезе четворката от Остин, Тексас, и почна като на шега 40-минутния си сет. Заредени с рок ен рол хъс и легендарен комплект от онези, оранжевите сладури за звукоусилване, почнаха да редят песни от всичките си периоди - които все още не са много, все пак! "Iron Swan" за мен лично бе кулминацията. Вярно, доста хора ни изгледаха стъписано като изревахме от кеф на нея, но какво ти пука...
Минути по-късно вече тръпнехме в очакване за второто Голямо подгряващо име от афиша.
Даун не са кои и да е. Фил Анселмо не е кой и да е. Музикантите, с които свири в тази група, не са от къде и да е. Подредиха килимчетата и потеглихме на път - към делтата на Мисисипи и погребенията, в които няма нищо освен пушек... от джойнт! Уникално (съ)участие на най-видните представители (и създатели) на движението NOLA и пораздвижена публика. Чухме Анселмо да казва, че изглеждаме добре и че иска да ни види на самостоятелен концерт, пък да видим... и ДАНО!
Ето тук вече идва мястото да спомена, че най-големият стадион в България бе пълен с доооста хора - близо 50 000 (на око) отделиха няколко часа и няколко десетки лева, за да посетят концерта на любимата си група от детството/бандата, която прави онази балада, на която отдавна съм забравил името/музикантите, които щели да правят най-голямото рок шоу на годината... Всякакви типове, на всякакви възрасти бяха изпълнили наличните пространства и успяха да станат свидетели на перфектно шоу.
Металика (Metallica) направо изкъртиха! Ако някой до сега не е разбирал какво точно значи този израз - е, вече е съвсем наясно. След всичката помия, която групата заслужено получи при издаването на "St. Anger" (2003), с избора й на този сетлист, не остави безразлични и разочаровани. И доста хитро, между другото - догодина ще имат чудесен повод, с новия албум, да се разходят пак по света и у нас - ха, дано (втори път)!
Започнаха с добре познатото интро и мачкащия риф на "Creeping Death". После подскочихме изненадано с избора на второ парче - "Fuel" ни взриви емоционално, а огнени кълбета стоплиха първите 50 реда и опърлиха нечии коси в челото. С вдигнати юмруци и с подскоци в ритъм ревяхме дружно добре познатите лирики. "Ride The Lightning", "Master Of Puppets", "...And Justice For All", "Nothing Else Matters"... Своеобразен бест оф, с който Джеймс и компания показаха, че все още не са съвсем за изхвърляне. Раздаваха се с всички сили или поне така изглеждаше.
Видяхме усмихнат Хетфилд и изненадан Хамет, пулещ се Трухильо и препотен Ларс Улрих. Банда, наближаваща тридесетте, в която все още има живец и е по-напред с концертния материал от купчина други величия. Близо до края на стандартния сет заваля и дъжд, но от онзи, хубавия, летния, който направи сместта - група + публика, абсолютно еднородна. Още малко сили събрахме за "One", "Sad But True" и "Enter Sandman", но кулминацията тепърва предстоеше.
Без много церемонене и разиграване на и без това обезумялото множество, Металика излязоха отново на сцената за поредна изненада тази вечер. "Last Caress" и толкова желаната от всички посетители на концерта им от Пловдив'99 "Seek And Destroy" - ок! Но "Stone Cold Crazy" (!!!) на Куин - какво, за Бога?! Опулих се невярващо и подскочих с малцина осъзнати почитатели сред първите редици. Какъв бис! Ето това е то концерт за чудо и приказ. Пълно, пълно от всякъде, че чак преля!
Българският фен получи невероятно шоу, почти безупречен саунд и почти безгрешни музиканти. Мнозина едва днес повярваха, че това събитие наистина ще се случи в България, а, сигурна съм, от тук нататък много повече ще се чудят дали всъщност е било реалност!