Дни след прощалния си концерт вокалистът на Black Sabbath и звезден солов артист Ози Осбърн почина на 76-годишна възраст във Великобритания, съобщиха близките му, предадоха световните агенции.

"С повече тъга, отколкото могат да изкажат думите, трябва да съобщим, че нашият любим Ози Осбърн почина тази сутрин. Той беше със семейството си и заобиколен от любов. Молим всички да уважават личното пространство на семейството ни в този момент", се казва в изявлението, цитирано и от BBC.

Ози Осбърн дълги години водеше битка с болестта на Паркинсон, През последните години здравето му се влоши, включително след падане през 2019 г., което доведе до отмяната на няколко турнета.

Музикалната икона е основател и вокалист на Black Sabbath през 1968 г. Групата е пионер в хеви метъл жанра и извор на класически песни, сред които "Paranoid", "War Pigs" и "Iron Man".

След като напуска Black Sabbath през 1979 г. заради нарастващо напрежение с останалите ѝ членове, Осбърн се отдава на дълга и успешна индивидуална кариера, издавайки повече от дузина албуми. Дебютният му сингъл, издаден през следващата година, "Crazy Train", вероятно е една от най-известните му песни. Албумите му "Blizzard Оf Ozz" и "No More Tears" са четирикратно платинени.

Роденият в Бирмингам изпълнител е известен с енергичните си и противоречиви изпълнения на живо, включително когато по време на шоу през 1982 г. по погрешка отхапва главата на прилеп, който певецът смята за гумен. Така поне гласи легендата.

До началото на 2000 г. Ози и семейството му ще станат телевизионни звезди от риалити шоуто, след като започват "Семейство Осбърн". Програмата, в която участват и съпругата му и негов мениджър  Шарън, дъщеря им Кели и синът им Джак, показва техния хаотичен живот в Лос Анджелис.

На 5 юли 2025 г. Осбърн се появи за последен път на сцената в концерта Back Тo Тhe Beginning на стадион Villa Park, Бирмингам, ознаменувайки края на дългогодишната си кариера. Заедно с оригиналния състав - Тони Айоми, Гийзър Бътлър и Бил Уорд - те изнесоха емоционална и историческа прощалната продукция, изпълнена пред около 40  000 зрители на живо и 5,8 милиона онлайн зрители, припомня "Гардиън".

Истинското му име е Джон Майкъл Осбърн. "Ози" започват да го наричат в младежките му години, а по-късно легендарният певец признава, че дори вече не би се обърнал, ако някой го повика с рожденото му име. 

По време на кариерата си Осбърн беше въведен в Залата на славата на музиката на Обединеното кралство и Залата на славата на рок-ен-рола в САЩ два пъти – и с Black Sabbath, и като солов изпълнител. Има звезда на Алеята на славата в Холивуд, както и на "Броуд Стрийт" в Бирмингам, награден е с "Айвър Новело" и пет отличия "Грами" от 12 номинации. Сред другите му призове са "Богоподобен гений" на NME и  "Жива легенда" на Classic Rock. Ози оставя съпругата си Шарън и децата им Ейми, Кели и Джак, двете си по-големи деца – Джесика и Луис, от своя първи брак с Телма Райли, и внуци.

Бащата на тежкия рок! Вълшебникът от Оз, Лудият, пишещ дневник, говорещ с дявола и лаещ срещу луната, първородният грешник, прокълнатият без почивка... Каквото и да се каже за Ози Осбърн, все ще бъде вярно. Както е за любовта и глупостта. От жабешките подскоци и квиченето му до неговата чаровна усмивка и нефокусиран поглед, думата е "присъствие". Този човек не спря да вълнува поколенията, да бъде критикуван, хулен, обожествяван, сниман, слушан и разпитван. Да, Блек Сабат е цяло от четири индивидуалности. И все пак, в албумите им без този вещерски глас почти няма затрогващи до сълзи песни, няма я онази особена витаеща магия, въпреки безспорната мощ. Дали това го прави велик, дали странностите му, дали лудостта му? Може би отговорът се крие в неговата музика.

"Не е важно дали е перфектно, а да уловиш веднага правилните вибрации - обяснява Ози творческия процес - Цялата работа сега е да изкарам още един цял ден, и този ден да има смисъл. Ако успея да направя това, значи наистина съм звезда. Писането на музика е най-доброто лекарство. Ако ме бяхте видели в началото на миналата година, щяхте да решите, че съм пътник още тогава. Албумът ("Patient Number 9") ме изправи на крака – върших нещо, което обичам. В същото време знам, че няма да съм тук още много дълго, обаче това не ме плаши. Мисля си за смъртта, само че всички това ни чака. Даже в миналото повече размишлявах над този факт, отколкото сега. В момента съм щастлив, въпреки че болестта ми видя сметката, обаче съм на крака и опитвам да се насладя на живота доколкото е възможно. Нищо, че понякога е много трудно", коментира Принцът на мрака, който отдавна подобри собствения си рекорд от 2013-та, когато изкара трезвен цифром и словом - цели 44 дни. Значи ли, че Ози е по-балансиран напоследък? "Не, не - контрира той - Аз съм най-небалансираният човек на земята. Но работя върху себе си. Не знам дали израснах, или се отпуши някакво ново усещане в мен. Вече нищо не може да ме накара да пия. Дори станах заклет непушач. Казват, че бивш пушач е по-лошо от непушач. И е вярно! Вече не понасям дима. За щастие в Калифорния не можеш да пушиш дори до огнището. Наскоро със Шарън бяхме на ресторант в Лондон и на съседната маса някаква жена ги палеше една от друга, докато ядеше. После запали пура и Шарън се пошегува, че тая си ляга с лула между краката". 

Ози така съсипа тялото си с наркотици и алкохол през годините, че докторите по погрешка му поставиха диагноза СПИН. На върха на кариерата си той реши да се тества и изпадна в шок, когато кръвният му тест се върна с резултат "ХИВ позитивен". "Не ми напомняйте за този кошмар", предупреждава Бащицата, който постави рекорд в Книгата на рекордите "Гинес" за най-продължителен вик на тълпа - пред 52 000 души на стадиона "Доджър", Лос Анджелис. Вечерта на 11 юни 2010-та постижението бе записано и потвърдено от Стюърт Клаксън от Световните рекорди на "Гинес". "Scream For A Cure" бе част от третия годишен ThinkCure! уикенд и викът бе също приветствие към Осбърн и новия му тогава албум - "Scream". ThinkCure! е обществена организация с благотворителна цел, която подпомага изследванията за лекуване на рак. "Баща ми винаги подчертаваше, че някой ден ще направя нещо голямо. "Имам предчувствие за теб, Джон Озбърн", казваше ми той, след като беше ударил няколко бири. "Или ще направиш нещо изключително, или ще влезеш в затвора. И прав се оказа моят старец. Влязох зад решетките преди осемнайстия си рожден ден - признава Ози - Всеки ден от живота ми е бил събитие. Приемах убийствени съчетания от алкохол и дрога в продължение на трийсет и кусур години. Оцелях, след като ме блъсна самолет, оцелях след смъртоносни свръхдози и венерически заболявания. Срещу мен бе повдигнато обвинение в опит за убийство. Голяма част от историята ми не звучи приятно. Вършил съм много лоши работи навремето. Да, тъмната страна винаги ме е привличала. Но аз не съм дяволът. Аз съм просто Джон Осбърн, хлапето от работническия квартал, което напусна работата си във фабриката и реши да го удари на купон", разказва рокаджията. Като приканва: "Пич, постой един ден в главата ми и ще разбереш колко откачен съм всъщност. Такъв съм - просто Джон Осбърн от Астън. Обикновен герой на работническата класа". Да, сигурно. 

Но след края на неговите албуми - индивидуални или пък със Сабат, съзнанието продължава да чува само един глас. Този на Ози.

Снимка: BBC