Ето ни вече във второто полувреме на фестивала по случай 6 години "Музикант.орг".

Този път съм в компанията на фотографа Мартин Цанков. Предполагам на глас, че в столичния клуб R.B.F. ще бъдем свидетели на още по-динамично и мощно шоу.

Абсолютните дебютанти - Завод Ленин, започнаха с лек фалстарт, тъй като не си бяха настроили инстументите, но пък след това демонстрираха голям хъс и добра импровизация. Защо завод Ленин, а не завод Сталин, пошегува се с тях водещият, но момчетата - съвсем сериозно, се справиха изключително.

Последва формацията, която за мен беше брейктруто на цялото събитие - абсолютните забивачи от Booze Brothers! Когато за пръв път ги чух по радиото, ми беше трудно да повярвам, че е българска формация, защото саундът й почти не отстъпва на този на ранните Алис Ин Чейнс (Alice In Chains) и Стоун Темпъл Пайлътс (Stone Temple Pilots).

Вокалът - и адаш на водещия, Емо, е харизматичен лидер със страхотно сценично присъствие и мощни вокали, а отделно показа и танцови импровизации. Доста напомня за Скот Уейлънд (Scott Weiland). Все още публиката не беше загряла, но лека-полека ледовете се стопяваха и Емо затвърдяваше с всяко следващо парче имиджа си на завършен фронтмен. Очевидно е впечатлен от от Еди Ведър (Eddie Vedder) (Пърл Джем (Pearl Jam). А последното парче - "Wings Of Dust" (според мен) вече е шедьовър. Или поне явление за родната алтернативна сцена, независимо от това, че е изпято на английски. Както, впрочем, и целия репертор на бандата.

R.A.I.N. Revival е провокативна и интересна формация, миксираща нецензурна лирика с тънка чувствителност. Изключително енергичен фронтмен, който се раздаде и вложи цялото си сърце в сета.

Едва ли ще учудя някого, когато споделя, че Der Hunds е прекрасна група! Отива й този алтърнатив, 90% сиатълски саунд. Боби (много скромен и печен фронтмен) блесна с голям потенциал не само с гласа си, но и с цялата си комбинация от воля и желание да накара публиката да се наслаждава на макс. Струва ми се доста повлиян от Крис Корнел (Chris Cornell). "Да, така е"!, призна певецът малко по-късно, докато с Васко Кръпката си бъбрехме в очакване на следващата група...
 
А тя е ... Йерихон. Трима вокалисти, китарист, басист и една очарователна дама, която редува кийборди и цигулка. Предложиха интересен микс от български фолклор, авангарден рок и традиционен алтърнатив. Това със сигурност е формация, която ще изведе интелигентния български саунд към по-широка популярност.

Нататък в програмата бе ред на прогресив метълите Пантоммайнд (Pantommind). С тяхната изява тежкият звук се наложи тотално. Невероятни high-pitch вокали на Драго, доста напомнящ Роб Халфорд, но само на първо ухо. Не случайно формацията бе избрана за съпорт на именитите поляци Ривърсайд (Riverside). Пантоммайнд беше бандата с най-спийд темпо за вечерта. Музикантите почти не намалиха динамиката през целия сет. С тъмните си цайси и кожени панталони Драго буквално бълваше духа на истинския рок, съпътстван с качествена музика, разбира се.

А сега идва и кулминацията - Сайпръс Хил (Cypress Hill)! Не... Лимп Бизкит (Limp Bizkit)... опаа, абе Скре4 (Skre4)! Бях почти гроги, но нямаше как да не ги дочакам. Точно на тяхната изява за пръв път се случи нещо, което трябваше и по-рано - групи от фенове най-накрая излязоха отпред и започнаха пого, което приляга на такива раздвижени шоута.

Много мощен звук, страхотни ритми, съвременно рапърски стихове и лидерски умения...   Вокалистът Методи Кръстев (на снимката) отдавна е показал, че го може купона! Камен Александров допълнително вдигна адреналина на присъстващите със струна, но... като че ли сетът на Скре4 дойде твърде кратък. Нищо - друг път пак. И повече.

"Това е краят на програмата и на рождения ден", обяви Емо, "но НЕ Е краят на ШОУТО. Ще има още рождени дни".

Празници, в които ние, феновете, се черпим вместо с торта, с модерен български рок!