28 юни на организирания от "София Мюзик Ентърпрайсис" най-мащабен фест носи истории за проливния дъжд, за ръждясването, което причинява, за феновете и за основния хедлайнър в началото на събитието в Пловдив. Дъждът е ясен, прогнози има, както и начини да се обезпечат сцените и техниката по тях. Феновете – тях винаги ги има, сега са се разделени на два полюса - тези, които са разколебани, и тези, които не само, че остават пред сцената (макар и мокри до кожа и кости), но казват, че той е подсилил емоцията им. А хедлайнърът – това са американците Disturbed, които родният радиоефир обожава. Ротациите са така гъсти, че няма начин да не ти се набил в главата прословутият припев Woaha–Woaha или уа-ка-уа-ка или както там може да се сложи в срички това специфично гласово изригване. Припев, който стана запазена марка на бандата, а гласът на вокалиста David Draiman - разпознаваем. Тази банда или те пленява, или те дразни до побъркване точно заради това така специфично пеене. Инак радиофоничен метъл, който върви добре за фон. Но кажете това на тия около 10 хиляди фена, които останаха на тяхното изпълнение и след двете ударни вълни порои върхуабсолютно непроходимия терен на фестивалната площ. Без да е преувеличено, той си беше опасен в края, когато, джвакайки, се опитвахме да се спасяваме.
Disturbed приемат дъжда без грам вълнение, благодарят на публиката, че стоически преодолява неудобството, който причинява той и така 2 часа забиват сет, в който, разбира се, са включени така обичани от българския фен класики... "A Reason To Fight", "No More", "Down With The Sickness", кавърът на "The Sound Of Silence" в оригинал на Пол Саймън и Арт Гарфънкъл но и парчета от актуалния албум "Evolution" предизвикват истински фурор. Двата екрана от страни на сцената следят музикантите на живо, а моментът с кадри с лицата на рок звезди, отишли си от този свят направо един през друг, е доста силен и да - трогателен, но не сополиво. А по мъжки – изгубихме ги, но винаги ще ги помним. И ще продължим напред и заради тях.
Като говорим за първия ден на HOR 2019, се концентрираме върху акцентите в програмата: Moonspell, Disturbed и MAiKA по реда на излизане. Moonspell и Disturbed са на Main Stage. И на предните издания, и тази година, когато на основната сцена приключи програмата, фестивалната площ не притихва скоро след това. Джангърът идва от пространството на магазина "На тъмно" със същото име. Широката им тента се оказва остров за изтриване на очите, преди да продължиш да джапаш към изхода.
Преди това сме сред малцината, видели Avatar след отложеното им изпълнение заради дъжда и пренасочването му за по-късен час... Те са атрактивни, докато върви сетът им някой е завил кранчето на облаците. Обаче не задълго... Все пак природата е успяла да ни подведе, че тва ще е то банята за днес. Дори не си представяме какво следва когато дойде време за Disturbed. То и сега не ми се вярва чак... Дъжд сме виждали, ходили сме и на доста големи фестивали по света, където също времето не е по поръчка, нищо толкова страшно. Неприятно е, че ситуацията остава неовладяна и, за да не си измислям, защото не съм гледала часовника, но поне час-час и нещо голямата сцена остава пуста и тиха. Майната му. Звукът и там тръгва, предстои да видим и Moonspell – една от двете банди, които събитието предлага за любителите на по-твърдите стилове. Втората е Children Of Bodom, която ще свири в неделя. Сега се виждат стотина дъждобранковци пред сцената, по която продължава да няма движение, но в един момент след като тези толкова навити фенове са поливани обилно, става ясно, че нещо все пак ще се случва на Main Stage. Само търпение и здрави нерви...
Става ми хубаво и сега като пиша за Moonspell, си мисля, че този спомен ще надделее над другите за гръмотевици, разходки нагоре-надолу за редене за снимки на Main Stage, кал, тоалетна (2 лева)... Залез в кадифени цветове и небе в тъмнолилави краски, а там, загърнат с вампирски плащ, праща заклинания към луната любимият на българската публика Fernando Ribeiro. Бива си го, ей! Имаш ли харизматичен фронтмен (на снимката) - разполагаш наполовина с успешна банда. А тази може да се похвали и с уникална идентичност, и яка музика, и звучене като никоя друга. "Vampiria", "Alma Mater","Full Moon Madness" получаваме чудесен сет от португалците. И тъмнината, и смрачените облаците, и дори локвите, които са огледало на тази тежка небесна завеса, придобиват друг вид. Егати магията.
След нея и след двучасовото напоително - от всяка гледна точка, шоу на Disturbed, се мятаме през глава, без да щракаме с пръсти обаче, към "На тъмно", където MAiKA не признават нито умората ви, нито пък въздържанието от каквото и да е естество. Тук всичко е като за последно. Май, както винаги, "Пуцай, куме!". Балкански ритми, които знаете как кипват кръвта на местните. На сцената шарената сърбо-хърватска етно пънк/ска като дух, ако щете, формация има още една женка и сега са две. Удрят кръшни танци, скачат, карат ви да го правите и вие и да не спирате да пиете, пушите и квото там ви се прави. Носят първично удоволствие. А музиката, тя също може да е едно от тези три неща, дето е лафът, също както може да бъде и твърде сложна, подобно всяко изкуство, или пък да се консумира само за разпускане.
Следващия ден напича здраво, по главното стъргало на града не може да се разминеш от пъплещи тълпи, има много от нашите хора - разбирай – метъли, от различни държави, а настроението е като да сме преживели потопа. И, понеже сме оцелели, вече не ни пука, че сме се отпуснали, радваме са на живота и на едно от най-вдъхновяващите в него неща – музиката. Е, добре, де - и любовта е тук. Whitesnake не позволява да се съмнявате в нея.
Да си вземете ръждобраните и днес!
Снимки на Албена Цолова - Бета- в секцията "Галерия"