Толкова хубаво стоеше (и звучеше!) на малкия стадион "Христо Ботев" между блоковете и дърветата сред тях, че направи и без това красивия Пловдив една идея по-уютен и притегателен.

Че колко неща могат да са по-хубави от това, да се разходиш до град, който обичаш за рок концерт в самото начало на седмицата? Не, не ми отговаряй, тези неща се споделят на друго ниво.

Вечерта на 3 юни е и вечерта на шестия концерт на Deep Purple в България. И вторият в страната ни във втора поредна вечер, след Kavarna Rock 2013 в неделя. А нощта е специална за града поради още една причина – жълто-черните футболисти от "Ботев" (Пловдив) празнуват 100 години от създаването на клуба си именно с концерт на британската рок легенда. Е, с година по-късно, но в родния си град, на собствения стадион, пред 10 хиляди и с една от най-тачените у нас групи.

Но първо имаме половин час от Krossfire. Клиширан хеви/прог метъл, напъни за виртуозност, приличен звук и вяли овации – като за начало добре. Любопитен факт: до средата на сета им фен с пришит на коженото яке елек на рокерски клуб, видима водоизместимост от трицифрен литраж и ниско скосено чело, успява да погълне една кора наливни бири (5 броя) и преди още да довърши последната, изчезна за още. После пловдивчаните от групата развяха знамето на отбора с номер 12 на него (поклон към публиката), което извика малко по-бурна реакция (основно от впиянчените фенове на клуба) и слязоха от семплата сцена, опната по средата на футболното поле.

Почти 21.00 ч. Бяло платнище с новото лого на Deep Purple покрива скучната арматура на гърба на сцената, зазвучава интро и... петимата вече са пред нас, впускайки се директно в забързано медли от "Firеball", "Into Тhe Fire" и "Hard Lovin' Man". Ето това се казва летящ старт! Следва и първият сингъл от чисто новия албум "Now What?!" (чуйте го, струва си!) - "Vincent Price", която композиция на живо е още по-интересна. Премигвайки, осъзнаваш, че току-що са излетяли 20 минути от концерт на Deep Purple, на който си свидетел! И тук нека прекратя дословното изброяване на песните. Оттук нататък са личните впечатления.

На 3 юни в петима ветерани, които наближават 70-те си години, показаха как една рок група може да остарява достолепно. И на сцена. На 3 юни немалък процент от хората бяха типичната Пърпъл- извадка от родната хард и хеви агитка – необразовани (чисто музикално, нека бъдем коректни) труженици, познаващи единствено песните, които пускат по родните радиостанции. А, знаете, там положението в последните 25 години най-често е: пет сборни диска, с 30 от най-известните (тук) рок банди, всяка представена с по максимум 3-4 хита.

Повече от 100 минути гората от рошави глави стоеше изтъпанчена и зяпаше напред. Хоровите ревове бяха на припева на "Smoke On The Water" и онова типично "О-оо-оо-о" върху мелодията на "Black Night", с която Deep Purple закриха концерта си. И един юнашки рев някъде близо зад мен, малко преди "фенът" да чуе това, за което е дошъл: "Ари уа, свùри Смоуко и да си одиме!".

Естествено, обаче, имаше и немалко истински фенове на групата. Естествено, че тези хора си напъваха до пръсване гласните струни и на новите парчета, и на седемдесетарките химни. Но най-важното е, че чухме и видяхме страхотни, макар и поостарели, рок-ен-рол момчета, които ни дадоха разкошен полъх от няколко декади класен рок, шепа наистина впечатляващи инструментални пируета (особено от господата Пейс и Глоувър) и солидна китка вечни и разнообразени от живата свирня любими песни.

Now what?!

Поглеждам напред и се усмихвам доволно, виждайки наследството на тези исполини, прозиращо в музиката на любимите ми днес рок групи.