Сякаш ударната петица събития на "Тангра Мега Рок" по повод 5-е години на радиото беше преди сто години.
Но ето- дойде 20 май, и концертът на Дарк Транкуилити (Dark Tranquillity), който ни се струваше така далеч във времето, докато посрещахме D.R.I. на същото място - в столичния клуб Mixtape5, вече е факт. За 20 години история като група, Микаел Стане (Mikael Stanne) и ко. така и не стигнаха до България. До снощи, когато фронтменът на гостите празнува рожден ден. Двойния празник уважават 700 души. И една българска формация се грижи за доброто настроение на присъстващите. Еуфобия (Еufobia) – софийска дет метъл банда.
Това са момчетата, обединени от идеите на Ники – вокали и китара, които тръгнаха по тежкия, и не постлан с рози и мангизи път на екстремната сцена преди 5-6 години. Аз поне си ги спомням на концерти отпреди 5 години. Появяваха се като подгрявка на Синистър, по-късно и на Onslaught и т.н., и тогава ми стана ясно, че амбицията на фронтмена надскача това да свири с някоя по-известна банда. А тя е заразителна и за останалите от групата. Мотивацията е удовлетворението от създаденото, а отплатата са крясъците в публиката. Чувството ми не е било лъжливо. С бавни крачки през годините те оформят лицето на бандата, откриват стила си и затварят устите на завистниците. Не че някой ме пита, но смятам че се развиват добре, и, ако запазят постоянството си, ще има не само хляб, а и кюфтета за тях. Така де, трябва ли да уточнявам, че говоря метафорично!?
В момента не само, че си имат всеотдаен покровител в лицето на ShadowLand Music, запазвайки си рамото на Axa Valhala за делата на румънска територия… Но да оставим сухите факти. Те обаче сочат, че Еуфобия като че ли са една от най-активните групи в дет метъл работилницата на страната ни.
А сега са на една сцена с Дарк Транкуилити. Ето колко основателна е причината за отменянето на обявения месец по-рано безплатен концерт на групата, който трябваше да се състои на 13 май под формата на нещо като промоция на второто й ново-старо издание 2011. Албумът "Cup Of Mud" е преработка на демото им от 2005. Докато се ослушваме за новата дата, на която ще ядем торта от момчетата и шефа на мениджмънта Светослав Янакиев, хвърлихме едно око и на пресния видеоклип на Еуфобия (към сингъла "Cruel Child"). А също и на обложката и траклиста на "Cup Of Mud" . Хубаво е да се вадят клипове към песните, спор няма, и тази вечер се вижда, че те са свършили работа и на Еуфобия, и на хедлайнърите. Естествено забиват хитовете за които говорим - "Cruel Child" и "Frog", но и две нови парчета. Те са с нещо ново като цяло – по-експериментални, да речем, и още по-завъртени с бегли етно линии. Приемат се добре и вече наистина сме подгрети за основния наркотик тази вечер – гостите от Швеция Дарк Транкуилити.
Стройни мъжки фигури се подреждат един след друг, докато на не остава и сантиметър празна място! Един, двама, трима, четирима, пет, ето го и шестия! Чувството е зашеметяващо! Те са като гиганти, а ние сме залепени за мониторите и крещим сякаш има мишка в кухнята. Истерията ни обзема още с първото парче, което тези големи хора свирят с удивителна лекота и видимо удоволствие. Удоволствието е взаимно, но изненадата е само за Дарк Транкуилити. Микаел не спира да се взира в тълпата чак до дъното, когато вдига глава. Държи я плътно до първите редове верни фенове. Застава очи в очи с фронтлинията и ни пее на ушенце.
Празникът ни е троен. Не само музикален, но и съвсем човешки. Фронтменът е рожденик. Още в самото начало му изпълняваме в хор Happy Birthday и това е трогателно. Не само на думи. А кой черпи? Се та’а, както се казва, важното е, че пием за Стане. По-малко на това, а повече на пеене и куфеене се отдават обаче солидна част от тълпата. Красота. Настина изумителна гледка – брилянтни музиканти, които "стоят" земно, общуват с усмивки, а отсреща - топъл пеещ вулкан, който клокочи и чака да избухне на "Damage Done", "Gallery", "The Wonders At Your Feet", "Focus Shift", "Misery’s Crown", "Lethe", "Final Resistance", "Therein"…
За шведския дет метъл, за неговите преплитащи се двойни китари и завладяващи мелодии на фона на твърда линия се е изговорило и изписало много. Лично аз съм правила подробни анализи на банди, албуми, отделни парчета - за същността на шведския дет, за това какво представляваше той в своя оригинал. В началото на 90-е всеки, запознат с метъл сцената, знаеше какво точно означава, когато историята на дадена банда започва с изречението "Групата X e Гьотеборг, Швеция, основана през 19XXг. Албумът ѝ X e продуциран от Fredrik Nordström".
И да забравим, и да си спомняме за неговите първообрази и дефиниции, Дарк Транкуилити представят стила достойно и в началото си като банда през 90-е на миналия век, и на прага на новото хилядолетие, и днес. От първото си издание досега са от бандите, за които не прескачаш новината, че са влезли в студио, дали са интервю или им предстои турне. Вероятно не само, че не са намалели феновете на Ин Флеймс (In Flames), напротив - сигурно са далеч по-многобройни от времето на албума "The Jester Race" (текстовете за който са дело на китариста на Дарк Транкуилити - Niklas Sundin) от 1996 например. Но не това е сърцевината на "проблема".
Дарк Тракуилити винаги са били и мелодични, и разкрасени с добре и лесно възприемащи се клавири, но и твърди - както олдскулът повелява, хем посвоему модерни. Посвоему, обаче! Не по американски, не по Тетгренски, а със свой почерк, уроците за който са вземали от върховните образци в Швеция. И с който самите те са вдъхновили мнозина.
Но защо ви занимавам с Ин Флеймс? Ами историите на двете групи имат не просто пресечна точка, а спорна топка – и това е Андерш Фриден (Anders Fridén), който е техен вокалист от 1989 до 1993, когато напуска и се присъeдинява към днешната си дружина Ин Флеймс. Така Микаел Стане, който дотогава е на ритъм китара и държи бек вокали в Дарк Транкуилити, открива гласа си в пълнота и заема позицията на основен певец. А историята е дори и по-щура, защото Стане е "помагал на Ин Флеймс с вокалите", както казва самия той, противно на ширещото се мнение, че е бил член на Ин Флеймс, заемайки тази позиция официално. Да не говорим, че същият за 3 години е оригиналния певец на Хамърфол (HammerFall)… Но не само той е така активен и отдаден на музиката, Niklas Sundin освен че има куп тeкстове изписани, трупа и камара от art work-ове на малко, големи и още по-големи банди… Както и да е обаче. Това са факти, които мнозина знаят. А сега да сверим рождените дати и на останалите членове на бандата…
Е, хайде да заповядат отново в България на 30 октомври, за да може Martin Henriksson да празнува 36-годишнината си тук.
Но в центъра на вниманието тази вечер е Микаел, май, както винаги, заради своята артистичност и подчертана контактност, в която влиза дайвинг и "сърфиране" върху публиката, докато пее. Както вече казах - красота!
Осанката на Микаел показва, че е мъж от класа, ще рече някоя повърхностна лейди, но не външният му вид издава тази класа, а перфектното позициониране на сцената. Погледът, всеки жест и дума… Схемата със смяна на местата, динамика в светлината на прожекторите и хармонията като цяло е разигравана стократно и с останалите музиканти, и фактът, че една голяма банда като Дарк Транкуилити буквално ти диша в лицето - от не високия подиум, е за уважение. А чувството е колкото нереално, толкова и истинско.
Мелодичната дет метъл машина препуска из албумите си, публиката оказва тотален съпорт и Микаел, който не спира да повтаря колко великолепни и красиви сме всички ние долу. Приемаме и извинението на Стане, че се е наложило да чакаме 20 години, за да ги видим на живо. Той е толкова сърдечен, че на моменти ми се струва, че му се ще да заплаче. В следващия момент обаче вади гласище, което ни помита с рев, докато пак започне да рисува въздушни картини с ръката, описвайки абстрактни текстове. Типичните лирични отклонения и сладкият дет по шведски са в добър баланс и стопяват времето…
И какво си пожелахме преди началото на концерта – дано гостите изсвирят поне 15 от тези 20 парчета, които забиха в Милано в края на октомври 2008 (за записа на концертното си DVD "Where Death Is Most Alive"), се случи. Че и отгоре – 19 песни, като на официалната сет листа (която кака ви получи лично!) се мъдри и едно задраскано впоследствие заглавие – "Shadow In Our Blood".
В края на паметното събитие - за да влизат десетките бири и литрите водки (за които говорят по-рано през деня организаторите, и които били поръчка от музикантите) по-сладко на гостите, на сцената е сервирана и торта. Тематично украсена, разбира се. На нея са сложени свещи във формата на 3 и 7, но Микаел май празнува 26? Както се шегува в началото…
Да се върнем обаче към музиката. МУЗИКАТА! Истинска, гениално композирана. С великолепни аранжименти, изключителни текстове и много, ама много душа. "На сцената вие сте като едно голямо пулсиращо сърце!", казвам съвсем искрено на кийбордиста Martin Brändström, когато се здрависваме със симпатягите час след шоуто.
И това е истината.
Дарк Транкуилити са едно голямо пулсиращо сърце.