Нови парчета на Ролинг Стоунс (The Rollins Stones) излизат на бял свят.
"Те са композирани отдавна и не показват моментното ни състояние. Така че няма да ги пускаме в пореден албум", обяснява фронтменът Мик Джагър.
Песните са предвидени за новия вариант на класическата тава на групарите "Exile On Main Street" (1972).
Датата на официалната му премиера за Америка е 18 май - 28 години след появата на самия албум. Той отбеляза 10-годишната кариера на Стоунс, дебютирали в лондонския клуб "Marquee" през 1962.
"Exile On Main Street" е сочен и от музикалните спецове, и от почитателите на легендарната банда за един от безспорните й върхове.
Записите са направени в мазето на вила във Франция, разположена над Вилфранш, която била стопанисвана от Гестапо навремето.
"Самият факт, че сме на такова място, вече бе своего рода вдъхновение за нас", обясни Джагър пред британската музикална преса в края на миналия век.
Това, което отличава "Exile On Main Street" от останалите албуми на Ролинг Стоунс, е заразителната енергия, бликаща от всичките му 18 парчета, по думите на сър Джагър.
... Март 1971. В Лос Анджелис черната пантера Анджела Дейвис е на съд за убийство. Войната във Виетнам все още крета. А в Лондон Ролинг Стоунс си стягат багажа, за да отидат в изгнание в Южна Франция, след като са приключили турнето в Кралството преди издаването на новия си албум "Sticky Fingers". Проучени са няколко подходящи къщи, от които Кийт Ричардс и актрисата Анита Паленберг, държаща на ръце невръстния им син Марлон, избират елегантна резиденция на самия бряг на Средиземно море.
Плътен, мрачен, освободен, въодушевен, "Exile On Main Street" отразява своята дълга инкубация – съдебни дела, женитби (Мик и Бианка Джагър), бременности (Анита), побоища (Кийт), комар, моторници, четири нежелани компилации ("Stone Age", "Gimme Shelter", "Hot Rocks" 1964-71, "Milestones"), често изчезване на някой от групата, гостуващи музиканти, артисти и аристократи от всякакъв калибър на известност и богатство, героично тъпчене с “трева, спийд, кокаин и хероин”.
Както и усещането за рокаджиите, че са били прокудени.
Издаден през юни 1972 (т.е. почти 10 години след създаването на Стоунс), двойният албум предизвиква най-остри критики (не на последно място от Мери Уайтхаус, която води кампания за забрана му), като регистрира слаби продажби.
Впоследствие обаче е обявен за шедьовъра на знаменитите англичани.