Късносептемврийската лятна прохлада на 19 септември донесе със себе си технична дет/траш вълна в софийския клуб Joy Station.
Нощта се разгърна като брутална симфония от прецизност и хаос, изследваща контрасти между първичното и интелектуалното. Три групи - всяка със свой собствен отличителен език на крайност, споделиха сцената, за да изплетат разказ, който се простира от корените на техническата амбиция на дет метъла до безмилостната атака на траша. От италианските прогресивни мистици Sadist, през гръцката огнена траш буря Suicidal Angels, до германските технически визионери Obscura, публиката беше отведена на пътешествие през най-острите ръбове на метъла. Концертът беше част от съвместното европейско турне бандите и се състоя по покана на BGTSC.
Вечерта започна със Sadist. Ветераните на италианската сцена внесоха неповторима прогресивна аура още с встъпителните акорди. Тяхното изпълнение беше пътешествие през изкривени ритми и зловещи атмосфери, предизвиквайки отчетливо средиземноморски поглед, изразен през откровен прогресив траш метъл. Надграждащите джаз интонирани басови линии, изкривени китарни фрази и кинематографичнo-атмосферични клавишни, постепенно влизаха под кожата на вече осезаемо заинтригуваната публика. Сцената се къпеше в приглушени червено-сини светлини, подчертаващи почти ритуалния характер на изпълнението в допълнение към напластяващата се мистика. Стиловата стратификация между насечени арпежи и разложени клавишни акорди, която Sadist предлагаха, ги оразличи от чистата агресия на останалите групи. Tommy Talamanca, чиято фигура удивително се отличаваше, свиреше симултантни партии както на водещите китари, така и на клавира пред себе си. Парчетата "Escodigo" и "Seasonsin Silence", както и селекции от по-новия им материал, бяха подбраните акценти от творчеството им, които демонстрираха тяхната способност да балансират дисонанс с груув - рядко постижение в жанр, доминиран от чиста техническа сила. А песни като "Accabadora" се разгръщаха като странни истории, разказани в полумрак - обезпокоителни, но хипнотизиращи. Почивка на публиката не беше дадена, докато средиземноморският мистицизъм се допълваше от ъгловати рифове, амбиентни пасажи, внезапни промени във времената и тактовете. Sadist се усещаха като езотеричен пролог – напомняне, че корените на прог/дет метъла са както в хармоничните атмосфери, така и в бруталността.
След кратък антракт, точно в 21.00 ч., бурята на сцената се разрази. С гърците Suicidal Angels дойде чистият адреналин; траш, изпълнен с онази убеденост в кръвта, която поддържа този жанр жив. Рифовете бяха назъбени, барабаните безмилостни, а вокалите - камшичени. Публиката реагира мигновено. По-отдадените фенове формираха кръгова яма в мош пита, в която летяха лакти, рамена и глави, които се блъскаха във вълни от летяща пот... Докато Sadist преливаха през сенки, Suicidal Angels нахлуха в публиката с огън. Гърците поднесоха траш метъл бараж, който можеше да бъде взет директно от края на 80-те, но с днешната си свирепост. Сценичното им олдскуул присъствие надъхваше неимоверно почти всички присъстващи в залата, въпреки че публиката не се открояваше с особена многобройност. Фронтменът Nick Melissourgos командваше тълпата със смесица от харизма от старата школа и младежка ярост. Доминираха остри като бръснач рифове, картечни барабани и светкавични сола. Песните "Purified By Fire" и "The Return Of The Reaper" разпалиха отново мош пита, като този път той буквално погълна пода. Личеше огромна взаимност и разпалваща се енергия между скачащите и крещящи фенове и бандата. В скоростни, куфеещи въртележки, неусетно, раздаващите се фенове бяха доведени до експлозивния екстаз на "Bloody Ground" и "Capital Of War".Suicidal Angels бяха суровата сила на вечерта. Те напомниха, че трашът, когато се свири с убеждение, все още е едно от най-висцералните преживявания на живо в метъл музиката.
След известена и себеосъзнаваща почивка настъпи време и за очаквания хедлайнър. Когато Obscura най-накрая стъпиха на сцената, атмосферата отново се промени. От хаос към ред, от огън към лед – германците използваха математическа прецизност като свое оръжие, което моментално създаде енергия на клинична точност, утопия на футуристични аспекти и зашеметяваща сложност, с която се изпълняваха пасажи от над 200 удара в минута. Устремното начало с "Forsaken" проехтя все едно в неземен коридор. Светлините бяха приглушени, а острите ръбове на звука прорязваха тъмнината - чутовният тътен на древни каменни стени резонираше със спектрален екот. Визуалните ефекти се вливаха и изпълваха залата от хладни сини и бели до контрастни сублимативно неоново-червени светлини, като отразяваха мозъчната аура на групата в цялото това съвършенство на един леден оазис. Усещането за случващото се на сцената беше по-близко до звукова лаборатория, отколкото до бойно поле...
Техническата прецизност беше очевидна - всеки риф беше плътно заключен, всяка промяна в ритъма - чиста. Вокалите ръмжаха в пространството с достатъчна и отличителна яснота така, че човек можеше да усети мъчителния оттенък зад думите. Парчетата "Silver Linings" и "Evenfall" (и двете от последния албум "A Sonication", издаден през февруари) бяха изпълнени с почти плашеща яснота: рифове, преливащи се в полиритми, мелодии, спираловидно извиващи се в космически измерения. Басови пасажи без прагчета изплитаха змиевидни линии под кристални китарни сола. Барабанистът държеше цялата архитектура в хватката си, изграждайки и разрушавайки стени от ритъм. Чисто артикулираните мелодични пасажи се открояваха в тези изпълнения. Китарите хармонизираха, водещите инструменти се извисяваха над подплатената ритмична сложност. Динамиката на силните и по-тихите моменти, които се редуваха, позволяваха на колебанието между агресия и мелодия да диша.
Изпълненията на китариста, вокалист и фронтмен Seffen Kummerer поведоха групата през лабиринтни рифове; сола, противопоставящи се на гравитацията, и ритми, огъващи времето. Парчетата "Emergent Evolution" и "Devoured Usurper" се разгръщаха като звукова архитектура - едновременно смазващи и трансцендентални... Тактовите размери се променяха в мелодични проекции, а самите Obscura изцяло изживяваха всички тези музикални съзвездия с дълбокочувствени лицеви изражения и предаваха този поток от сцената към куфеещите в транс метълисти.
Всеки член на групата владееше до изключително майсторство своя инструмент - от магията на безпрагов бас до перфектно преплетено свирене на барабани. Моментите, в които тълпата преминаваше от обезумял мошинг към вцепенено страхопочитание, не бяха рядкост. Музикантите сред феновете нямаше как да не станат свидетели на подобно техническо майсторство, като изкусно следваха музикалната геометрия и нечовешката техничност на своите любимци.
Едно от най-амбициозните парчета на Obscura - "Akróasis", сля сложността и величието. Разширените инструментални секции, мелодичните водещи части и, може би, амбиентните интерлюдии се усещаха с особена нотка грандиозност. Именно тук драматичните преходи със свръхчовешки сола изградиха кулминационния връх, където подписът на Obscura заблестя най-много – техническа артистичност, съчетана с емоционална тежест. Дори само по себе си, безупречното сценично поведение на германските прог/дет титани беше атестат за бетонния им професионализъм.
Разтърсващият епилог "The Sun Eater" затвори кръга на контрастните инструментални предизвикателства. Завръщането към космически теми и трансцендентност донесе на смаяните почитатели катарзисно освобождаване. Стробоскопите обливаха сцената в меки жълти и дълбочинно сини светлини, които подчертаваха кресчендото и финалните акорди. Тълпата от щастливи очевидци избухна зашеметена в аплодисменти - задъхани, потни, въодушевени.... Но колкото и шум да се вдигаше в подкрепа на виртуозните музиканти, усещането беше като тишина след бурята. Obscura не бяха просто хедлайнъри – те бяха архитектите на вечерта, създавайки кулминация, която беше едновременно интелектуална и опустошителна.
В крайна сметка, вечерта не беше за това кой свири по-бързо или по-тежко. Ставаше дума за перспектива. Това не беше нощ за случайни слушатели – тя беше витрина на три различни диалекта на крайността - прогресивният мистицизъм на Sadist, траш атаката на Suicidal Angels и техническият футуризъм на Obscura. Заедно те създадоха триптих – ритуал, огън и архитектура - панорамен портрет на миналото, настоящето и бъдещето на метъла.
Нощ, в която разнообразието на метъла се превърна в най-голямото му оръжие, а публиката си тръгна не само преизпълнена, но и трансформирана.За феновете това не беше просто концерт – а именно пътешествие през ДНК-то на екстремния метъл. Всяка група остави своя отпечатък върху колективната памет на нощ, в която гняв, ритуал и прецизност се срещаха под един покрив.
Снимки на Станимир Станчев:
Obscura:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1449256096271191&type=3
Suicidal Angels:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1449252059604928&type=3
Sadist:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1449248249605309&type=3