Постановката "рок група със симфоничен оркестър" е проигравана вече толкова пъти, че човек само рядко ще се досети за очевидното съображение, че в нея съвсем лесно присъства нещо както несъобразно с двата типа музика, така и пресилено и може би дори кичозно.

Изглежда някаква част от изначалната вина за цялата работа носи клавиристът на Deep Purple - покойният вече Джон Лорд, който през 1969 прави така, че бандата поставя заедно с Кралската филхармония композирания от него и станал впоследствие легендарен "Концерт за група и оркестър". Следват "Картини от една изложба" на Emerson, Lake Аnd Palmer (1970) (рок "оркестрация" на сюитата за пиано от Мусоргски) и разнообразни издания на Yes и други прог-рок групи.

Повод за настоящото писание е концертът на шведската формация Opeth в Пловдив. Започнали през 90-те като дет метъл група със силни отклонения към прогресива и леки към фолка и по-традиционния метъл, с последните си два албума Опет подемат своеобразно възраждане на различни страни от по-стария рок от 70-те. В скорошните си издания пловдивският фестивал Sounds Оf Тhe Ages в античния театър установи нещо като традиция на формата "китара и симфония" и Опет сами са се подготвили като неговото логично попълнение, най-малкото с това, че обложки на две техни издания се заиграват с тези на цитираните по-горе албуми.

Опет са правили два очарователни концерта в България (Каварна 2011, София 2012), което налага тук по-скоро да наблегна най-вече на онова, което отличаваше изпълнението им тази вечер. Съгласно предварителното обявление, концерът беше поделен на две: първата половина с част от състава на оркестъра и хора на Държавна опера Пловдив, дирижиран от Левон Манукян, втората самостоятелно на Опет.

Сетът започна, както в актуалното турне на шведите в подкрепа на последния им албум "Pale Communion" (2014), и както беше обявено, с първите две песни от актуалния диск. Още тук се чу, че спойката между двете формаци е стегната, изпипана и смислена. Откриващите акорди на "Eternal Rains Will Come" влизат някак по-ударно и остро със силата на духовите и изобщо симфониците дадоха плътност, която накара водача на Опет Микаел Окерфелт във втората част уж на шега да каже, че се чувстват "голи" без оркестъра.

За мен сред най-силните попадения беше "Voice Оf Treason", отново от последния албум, очаквано, защото и в студийния си вариант песента е със силна струнна подплата. Но пък друга, неочаквана, сполука беше старата по-груба класика "Demon Оf Тhe Fall" ("My Arms, Your Hearse", 1998), в която решението беше основните партии да бъдат оставени на оркестъра. Иначе на много места той стоеше на заден план, но на други действително правеше музиката на Опет "по-зла" (по думите на Окерфелт).

След този първи час (следва да спомена приятни акценти в хита "The Drapery Falls" и сатанинската резачка "The Grand Conjuration") последва разходка в небедната дискография на шведите. Начало с тежката и замислена "Heir Apparent", след което забежки както към ранни албуми, така и към мрачни балади от по-новия период. Често не много изпълнявани напоследък песни. Динамичната и атмосферна "Advent", наситена със скандинавски фолк и Iron Maiden, беше споходена от увличане в изпълнението, което хвърли бандата в пауза и почуда, но само за да направи шоуто още по-симпатично.

Опет е формация, която притежава трудноуловимото качество по скормен и ненатрапчив начин, с клонящи към нула сценични номера, да превръща заплетените си песни в нещо, което, представено на сцена, увлича съвсем непосредствено. Музика, която уж се слуша най-добре насаме, а все пак на концерт грабва. Шведите не изневериха на този чуден майсторлък и в Пловдив.

Сетлист:
Eternal Rains Will Come
The Cusp Оf Eternity
The Drapery Falls
Demon Оf Тhe Fall
Voice Оf Treason
The Devil’s Orchard
The Grand Conjuration
Deliverance
---
Heir Apparent
Godhead’s Lament
Advent
Elysian Woes
To Rid Тhe Disease
The Lines In Your Hand
The Leper Affinity
The Lotus Eater

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"