Това събитие, наред със самоубийството на двама от най-близките му приятели по това време, намира отражение не само в текстовете на песните, но и в музикалната стилистика на техния пети студиен албум "Social Cues" ("Социални сигнали"), който звучи доста по-мрачно. Освен развода тук откриваме и темите за славата, чувството да си аутсайдер (Matt и брат му Brad, китарист в Cage The Elephant, са израсли в бедно семейство), за депресията, изневярата, а също така бягството и криенето от собствените страхове.
Cage The Elephant са добре познати сред по-младата аудитория на нашето предаване с умелото съчетание на много от звуковите характеристики на алтернативния рок с хип-хоп и поп елементи, и благодарение на това успяват да се наредят сред знаковите за второто десетилетие на ХХІ век инди групи. Родом от щата Kentucky, те намират своето първо поприще за изява в Англия, където издават дебютния си албум през 2008 година, приковал вниманието на слушателите и специализираните музикални издания от двете страни на Атлантика, ставайки платинен по брой продажби в САЩ. Тяхната музика тогава я оприличават на хибрид между White Stripes и Beck, и скоро става постоянно звучаща на вълните на американските радиостанции за модерен рок. Следващите два диска също регистрират рекордни продажби със статус "златни", а последните им издания носят и две отличия "Грами".
Заглавията на песните в албума "Социални сигнали" и тяхното съдържание още с първото заглавие "Broken Boy" ("Счупено момче") ни въвеждат в драмата на Matt Shultz. По-нататък долавяме натиска върху него в заглавната песен и очакванията на обществото като към известна личност, за да чуем в "Black Madonna" ("Черната мадона") признанието: "Няма къде да избягаш, няма къде да се скриеш, не се забавляваш, мисля, че ти трябва да се метнеш на мотора, обади ми се, когато си готов да станеш истински". В "Night Running" ("Нощно бягане"), в която участва и певецът Beck, си спомняме за онези моменти, когато всичко изглежда е било наред и би могло да се оправи, и само ако беше възможно да се бутилира тази моментна надежда за по-късно, когато нещата вече не са такива.
Минаваме през "Ready To Let Go" ("Готов съм да те пусна") и "House Of Glass" ("Стъклената къща"), "Love’s The Only Way" ("Любовта е единственият начин") и "The War Is Over" ("Войната свърши"), за да стигнем до финала, който закономерно се казва "Goodbye" ("Сбогом"): "Изглежда, че вчера бях дете, просто вълничка във времето. Желая те всичко хубаво, искам да те видя да се усмихваш! Всичко е наред, сбогом!"
Чувствата, които бушуват в Matt Shultz, са толкова силни, че той прави само една проба на последната песен, която изпълнява през сълзи, преди да изчезне от студиото за три седмици.
За участие са привлечени струнен оркестър с диригент David Campbell, който прави и оркестрациите, вокалната група W. Crimm Singers, както и певецът и композиторът Beck.
Сергей Шишов ще представи албума "Социални сигнали", отличен с наградата "Грами" за най-добър рок албум през 2020 година, в предаването "Картини от една изложба®" по програма "Хоризонт" на БНР в събота, 17 октомври, този път след новините от 16.00 часа.