Скот Уейлънд (Scott Weiland) бе открит мъртъв в тур-буса си в Блумингтаун, Mинесота, на 3 декември.
Бившият фронтмен на знаменитите банди Стоун Темпъл Пайлътс (Stone Temple Pilots) и Велвет Риволвър (Velvet Revolver) и икона на грънджа през 90-те, ни напусна на 48-годишна възраст. Причината за смъртта е неизвестна засега. Музикантът е бил на турне с настоящата си формация Wildabouts, като е трябвало да имат концерт в Рочестър, Минесота, но шоуто е било отменено.
Китаристът на Jane’s Addiction - Дейв Наваро, и близък приятел на Уейлънд, бе един от първите, съобщили за тъжната новина в Twitter: "Току-що научих, че нашият приятел Скот Уейлънд е починал. Толкова е гадно, мислите ми са със семейството му тази нощ".
Скот имаше дългогодишни проблеми с наркотиците и алкохола, припомнят световните агенции.
"Хероинът ме караше да се чувствам така: "Можете да вървите да се шибате, защото аз съм на 25, имам собствена къща и пиша музика, която по ред причини се харесва на 16 милиона души. Ако си зависим и искаш да се надрусаш, ще го направиш - все едно кога и къде. Винаги се намира дрога и пиене", заяви Уейлънд през 1998, когато издаде първия си солов албум "12 Bar Blues". Неговият последен студиен проект "Blaster", записан с The Wildabouts, излезе през март 2014.
Заради скандалното си поведение и сприхав характер през 2008 вокалистът бе изгонен от Велвет Риволвър - супергрупа, чиито членове бяха Слаш — соло китара, Дейв Къшнър — ритъм китара, Дъф Маккаган — бас и Мат Соръм — ударни. Същата година Уейлънд се събра с бившите си колеги Стоун Темпъл Пайлътс за турне, а впоследствие и албум, но отново не се разбраха, а групата покани Честър Бенингтън от Линкин Парк за негов заместник през 2013.
С дебюта си "Core" (1992), въпреки спечелените милиони почитатели, Пайлътс създаваха впечатлението, че са просто калифорнийското съответствие на сиатълските Пърл Джем. Основната вина за това се падаше на Уейлънд, който вокално докарваше Еди Ведър до съвършенство (инструменталните аналогии бяха повече към Алис Ин Чейнс). С две думи, феновете ги обичаха, а критиката ги мразеше.
Съдбата обаче пожела и следващите два проекта на "пилотите" "Purple" (1994) - номер 1 в САЩ, донесъл и "Грами" - и "Tiny Music... Songs From The Vatican Gift Shop" (1996) да се продадат с огромен успех по времето, когато грънджът вече бе на смъртно легло.