Paradise Lost е велика група.
Пораснала съм с нея, била съм ѝ вярна в продължение на повече от 20 години след първата ни среща през 1993 – филм, който е запечатан в съзнанието ми като че ли беше вчера. Чудесно помня как дългите руси коси на Ник Холмс падаха върху лицето му докато пееше "As I Die"... Времето няма как да се върне, но и споменът няма да бъде изтрит. Ще ви призная: чувствам се благословена, че съм имала възможността и куража да пътувам зад граница още като тийнейджър, за да гледам любимите си банди. Правила съм го 21 години. Правя го и сега.
Та, спомням си, точно за този концерт в Будапеща през 1993, докато британците свирят "As I Die" в Пловдив, макар да съм ги гледала безброй пъти след това. Сега е различно - Paradise Lost в Античния!
Шоуто е с Оркестъра на държавната опера Пловдив под диригеството на Левон Манукян и с участието на хор Родна песен, които фронтменът представи, стараейки се до произнесе правилно името им на български език. Коцертът се записва за Blu-Ray и DVD, което ще бъде издадено през 2015. Бандата свири с оркестър за първи път, така че спектакълът обещава да е наистина уникален.
20 септември 2014 е един от дните, в които искаш да спреш времето. Това е денят на специалното шоу на Paradise Lost в Пловдив. Шоу, за което ще се пише и говори много. И сега, и след години. Както се случи и с DVD-то, което друга английска банда записа на същото място, при същата схема. Anathema бяха гости на форума Sounds Of The Ages през 2012.
Сет листът за първата част от представлението - тази с оркестъра, както разбрахме от организаторите от "Тангра Мега Рок", е бил по-различен от репертоара, който в крайна сметка обявиха и свириха.
Магията на мястото е зашеметяваща. Атмосферата - специална. Сюрреалистично е - фигурите на стоте оркестранти тежат на мястото си зад нашите любимци, а на заден план и още 30-те човека от Родна песен, облечени в черно и потънали в меки светлини, чиито нюанси се сменят – така се пише история. На моменти сякаш нещо се губи в изпълнението с оркестъра и хора, но, изглежда, е въпрос на време да се балансират нещата. Иначе класическите аранжименти, дело на Левон Манукян и Георги Милтиядов, са впечатляващи, подсилват мрачните нотки и придават още по-голяма дълбочина и плътност на композициите, които познаваме в "чистия" им вид. Това са:
1. Tragic Idol
2. Last Regret
3. Your Own Reality
4. Over The Madness
5. Joys Of The Emptiness
Както е обещано, гостите представят и чисто нова песен със заглавие "Victim Of The Past" от своя следващ албум, по който работят в момента с намерение да излезе догодина. Звучи като завръщане към корените – по-тежко, мрачно и с по-груби вокали. Не знам дали опасенията на Холмс, че запис ще се появи бързичко в тубата, ще се оправдаят, но много вероятно е да стане точно така.
Следват:
7. Soul Courageous
8. Gothic
Втората част, в която има 9 песни, вече без оркестъра, е с по-силен звук, а и публиката е още по-активна. Самата група също се отпуска за втория сет, по-трудната част- така да се каже, изискваща повече съсредоточаване и внимание, е минала.
Ник Холмс се взира в лицата на публиката. Блаженство се изписва в погледа му, виждаме го усмихнат. Басистът Стив Едмъндсън също е радостен, Арън сякаш танцува от кеф, титанът Грег приковава вниманието на всички. На първия ред съм и имам чувството, че чувам барабаните на Ейдриън акапелно. Всичко е толкова респектиращо. Древният къс от историята сега е трибуна на поредното историческо събитие. В прегръдките на топлите камъни и извисяващите се римски колони около 2 000 човека са на крака, аплодират и крещят неистово. Тези на сцената са интелигентни професионалисти, които имат какво да кажат. Без компромиси! Това са законодателите на готическия дуум/дет. Не е изненадващо, че театърът е препълнен от фенове, пропътували кой 200, кой 2 000 километра, за да стане част от този, няма да е пресилено да се каже,- монументален проект.
От няколко седмици от главата ми не излиза "True Belief", а ето я сега и на живо. Изпълняват силен сет с песни, подбрани от различни албуми, от различните епохи на групата, която съвсем по мъжки следва себе си, отдавайки се на търсения, някои от които не бяха възприети добре от мнозина, но така или иначе са част от дискографията и силата на тези големци. Листът е от все емблематични композиции, обичани от феновете заглавия: "The Enemy", "Erased", "Isolate", "Faith Divides Us", "As I Die", "One Second", "True Belief" и за бис - "Say Just Words" и "The Last Time".
Посрещнахме бандата по начин, който заслужава, и съм сигурна, че звездните гости ще ни похвалят пред колеги, близки и приятели.
Комплименти за тези легендарни артисти, но и за оркестъра, за хора, за диригента, за публиката, за екипа, работил по събитието, че дори и за времето, което беше слънчево и търпеливо изчака да свърши концерта, за да превали леко - което направи вечерта още по-романтична.
Вечер, в която основното заклинание гласеше: "Paradise Lost e велика група!"
Снимки - в секцията "Галерия".